За запалените физици измежду нашите читатели бих изложил моето предполагаемо обяснение. Възможно е обаче геният на Коанда да е използвал за целта някой не много известен още, или пък умишлено потулен физически ефект, като например ефекта на т.н. „Теслова вортексна помпа“, който е обратния ефект на този, използван при „Тесловата вортексна турбина“. И двете устройства се отличават със своите роторни пакети, съставени от много успоредни гладки плоски ненарязани дискове, разположени на милиметри един от друг. Нека да приемем, че цялата горна повърхност на Аеродина, жироскопиращ вероятно с 500–1500 об/мин (ако употребим данните от Шриверовия Флюгелрад, който разгледахме преди малко), е един гигантски и с малка апроксимация почти гладък диск. Тогава той би действал като един от плоските дискове на Тесловата помпа, и би изпомпвал радиално въздух в посока от периферията към центъра (така предполагам аз), създавайки по този начин едно повишено налягане над центъра, което ще подпомогне влизането в режим на правопоточните двигатели — но само при полет вертикално нагоре.
За разлика от центробежните компресори, които изпомпват флуида в посока от центъра към периферията, при вортексната помпа първо се развърта и установява един етерен вортекс, създаден от въртенето на гладките дискови пакети, а после този вортекс увлича и изпомпва флуида от периферията към центъра (по мое предположение). В случая на Аеродина за това изпомпване се използва естествено големия антигравитационен етерен вортекс, създаден от жироскопирането на целия корпус на чинията (за Тесла виж библиографията накрая на книгата).
За чудовищната ефективност на Тесловата вортексна плоско-дискова парна турбина бих споменал само, че още първите изработени от Тесла „настолни“ действащи модели на тази турбина с размери от около 80×30×30 см. са развивали мощност от 10 000 конски сили. Тази парна турбина-чудо е според мен и главния кандидат за двигателя на първия в света вертикално-излитащ и кацащ двуплощник, патентован от Тесла и построен частно в САЩ с пари на Илюминатите, за който съществуват мнения, че прелита без кацане Атлантическия океан, още преди комичният самолет на братя Райт да успее даже да се отлепи само на един метър от земята (Харбинсън, 80; Тесла, 96). Сега може би ни става ясно и защо този модел турбина никога не е включван в учебниците по топлоенергетика.
Още повече, че аз имам личните съмнения и подозрения, че при тази вортексна турбина се създават и условия за генерирането на допълнителна безплатна енергия, точно както и при вортексната двойно-спинова водна турбина на Виктор Шаубергер се генерират големи количества такава безплатна енергия. Етерните вортекси, създадени от двете турбини, влизат в ротационен вортексен резонанс с физическия вакуум и се подвключват към неизчерпаемите вортексни енергийни мрежи на Вселената. Разликата между двете турбини е, че Шаубергеровата работи в затворен цикъл, като не консумира повече вода, след като един път е напълнена с нея в началото. При Тесловата вортексна „едно-спинова“ парна турбина с отворен цикъл има нужда да се подава постоянно ново количество пара под налягане в турбината. Но произвежданата „на вала“ енергия е значително повече, отколкото термичната енергия, отдавана от парата в турбината.
Това съвсем не противоречи на закона на запазване на енергията, а напротив — го потвърждава по още един ефектен начин. Турбината не работи като перпетуум-мобиле, произвеждайки енергия от нищото, а само като един КОНВЕРТОР, който преобразува един вид още неизвестна на науката енергия (например гравитационната енергия на физическия вакуум) в друг вид известен и употребяван от практиката енергия — механичната енергия на въртеливото движение (виж глава 2.9.).
4.2. Хибридни аеродинамично-антигравитационни модели: хибриди между летящи чинии и самолети.
След като разгледахме хибридите между чинии и хеликоптери, време е да разгледаме и хибридите между чинии и самолети. Това са тъй-наречените самолети с антигравитационни асисти, и при тях подемната сила се определя от двата основни нейни компонента: антигравитационната подемна сила на жироскопиращия около вертикалната ос антигравитационен двигател, и класическата аеродинамична подемна сила на самолетното крило. В началото на пета глава пък ще разгледаме и хибридите между летящи чинии и ракети.
U029 над UO26 (ако 2-те са на един файл, то тогава U026):
Читать дальше