Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Критиците на немските чинии бяха изчислили в една статия, че за да не се скъсат болтовете, задържащи тежките лопати срещу центробежните сили, те трябва да бъдат всеки с диаметър от около 14 см. Това изчисление е сигурно вярно за ситуации на въртене без генериране на антигравитация и изчезване на центробежните сили, но не и за нашия случай. Така, поради намаляващата и изчезваща инерчна (транслационна и ротационна) маса, корпусът може спокойно да издържа на големите линейни и ъглови ускорения и натоварвания. Уникалната фотография на Флюгелрада в полет, която получих от виенското тайно общество Темпелхоф, все пак показва, че машината наистина е летяла успешно, независимо от това дали инерчната й маса е изчезвала напълно или само частично.

Говорейки за структурните натоварвания, не можем да не се спрем и на новите революционни материали, които немските металурзи и химици разработват за своите авангардни аеро-космични творения. Немците откриват и първи употребяват масово стъклопластите, вероятно и композитите от въглеродни влакна; а също и „металните сандвичи“, по-точно лепените многослойни „шперплати“ от множество валцувани дуралуминиеви листове с голяма якост; а също и композитите от типа „пчелна пита“, и много все още засекретени нови пластмаси. Титановите сплави изместват дуралуминия за най-отговорните детайли. За металокерамичните и синтерованите огнеупорни материали ще говорим по-късно в тази глава, а също и за най-секретните немски открития в областта на материалознанието — за „атомно-подредените“ суперматериали с инженирани атомни решетки.

U017: фото на флюгелрада в полет.

Въоръжението на Флюгелрада се състои предполагам от стандартни немски авиационни картечници и бордови оръдия, монтирани естествено в централно-разположената неротираща кабина, над вентилаторния диск. Аз мисля, че просто Луфтвафе-то никога не би отпуснало пари за такава рискована разработка, ако тя не би била предназначена за водене на бойни действия. В долната част на кабината, която изпъква под долната страна на вентилаторния диск, е предвидено и едно място за бордовия инженер, за да е близо до уредите за управление на тикащите маршеви двигатели. Той изпълнява и функциите на бомбардир във вариантите на Шриверовата чиния, които са разработвани като бомбардиравачи. В центъра на долната кабина, в средата на пода й, е монтиран голям илюминатор за наблюдение на земята при кацане, а също и за монтирането на бомбометния прицел.

Ракетните летящи вентилаторни колела на д-р Рудолф Шривер и инж. Ото Хабермол, построени в периода 1942–1943 г., вероятно са били първите и единствени действащи чинии-изтребители, задвижвани с много по-мощните ракетни двигатели, но все още използващи неефективната смесена хеликоптерно-антигравитационна подемна сила (Шпигел, III.50). На тях ще се спра по-подробно в шеста глава, посветена на летящите чинии, задвижвани от ракетни двигатели.

Само бих отбелязал тука, че при трите поколения на Флюгелрада, задвижвани последователно от три генерации все по-мощни двигатели — първо с бутални, после с турбореактивни, и накрая с ракетни, ние виждаме най-красноречиво реализацията на втората рецепта за един още по-ефикасен жироскопен двигател с тежки маси, която беше предложена като теоретичен извод в края на втората глава на тази книга. Тя се състоеше в отказване от бавното жироскопиране на масивните корпуси с маломощните витломоторни двигатели, и преминаване към по-бързото жироскопиране на същите или даже олекотените корпуси с помощта на по-мощните турбореактивни, и накрая с най-мощните ракетни двигатели, като разбира се при това се запазва константно, или даже се увеличава произведението от маховичния момент и оборотите, а от там и подемната антигравитационна сила.

U023: флюгелрада в 2 проекции с изтрити двигатели.

За пример бих казал, че докато в 1941 г. мощността на първите пробни турбореактивни двигатели BMW-003, монтирани на Флюгелрада, е била около 5.93 kN (600kgf), то максималната мощност през юни 1944 г. на серийните ракетни двигатели на инж. Валтер HWK.109.509A е била 15.7 kN (1600kgf, даже 1700kgf), или около три пъти по-мощни от турбореактивните. Това е допринасяло за значително по-високите обороти на вентилаторното колело, а оттам и до по-големия антигравитационен ефект, особено в разредените горни слоеве на атмосферата.

Лещовидният Аеродин на французина от румънски произход Анри Коанда, на един от най-гениалните и затова умишлено потулени авиоконструктори на този век, е една пилотирана летяща чиния с диаметър от около 10 метра, задвижвана от множество турбореактивни и правопоточни двигатели и вероятно конструирана частно във Франция от тамошните тайни общества. Тя изпреварва с около 10 години развитието на подобни апарати в Третия райх, и представлява един хибрид между антигравитационна летяща чиния и хеликоптер. При нея вече виждаме как антигравитационната компонента на подемната сила е преобладаващата, докато хеликоптерната подемна сила е второстепенна и незначителна (Стивънс, В. и Стайнман, 86).