Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Още няколко много интересни и неочаквани подробности. Фундаменталният принцип на еквивалентността между инерчната и гравитационната маса в механиката, открит и опитно установен от унгарския физик д-р Л. Етвеш, е залегнал в основата на цялата физична теория на Земното привличане, на гравитацията и на теорията на относителността. Той гласи, че масата на едно тяло, определяща създаваното от него гравитационно поле (неговата т.н. тежка маса), съвпада с масата, определяща ускорението, получено от тялото под действието на дадена външна сила (неговата т.н. инертна, инерционна или инерчна маса). Или с други думи поведението на едно тяло във външно гравитационно поле, на което ние залепваме етикета гравитационна маса, е еквивалентно на неговото поведение в едно външно ускоряващо поле или сила (например една ускоряваща външна сила на ракетен двигател), и на това второ поведение ние залепваме етикета инерчна маса (по-точно транслационно-инерчна маса).

Може би д-р Етвеш е успял да пооткрехне малко вратата към тайнствения вътрешен механизъм на появяването на гравитационната и инерчната маси на едно тяло, и може би е налучкал правилната посока на разсъждение, че на едно по-дълбоко и по-високо йерархично ниво това е един и същ механизъм. Аз бих предположил тука, че този механизъм не е нищо друго освен същите извечни етерни циклони на всяко материално тяло, които в първите две глави се оказаха толкова важни за генерирането на антигравитацията като физическо явление.

А и тъй като Флюгелрадът и неговите части се движат със скорост, несравнимо по-малка от скоростта на светлината при описаните определено нерелативистични ситуации на експлоатиране, не би се наблюдавало според мен и някакво нарушение на това установено равенството между гравитационната и инерчната маси даже и при неговата експлоатация — еквивалентността между тях би трябвало да се запази и при полета на Шриверовото вентилаторно колело.

Значи тогава от изчезването на гравитационната маса при вдигането на определени обороти и влизането в режим на антигравитационния двигател ще следва, че ще изчезне и инерчната маса на летящия диск (Терз, V.94). Този ефект на изчезване на инерчната маса (inertial mass negation) е ефектът-близнак на изчезването на гравитационната маса (gravity mass negation) около работещите антигравитационни двигатели.

Това ще позволи на Флюгелрада да се ускорява значително по-бързо и лесно, отколкото нормалните летателни машини без антигравитация, което ме кара да вярвам на невероятните постигнати хоризонтални скорости от 1000 км/ч, дадени в литературата даже за първите полети на този модел чиния. От дългата съюзническа традиция след войната на скриване на най-интересните немски постижения, аз не бих се учудил, ако дори и тази доста аеродинамично-неиздържана чиния би постигнала скорости превишаващи скоростта на звука. Може би даже няколко пъти скоростта на звука. Защо мисля така? В следващите глави, посветени на немските космични програми, ще говорим по-обстойно за техните космически полети и за възможността дори и на турбореактивните чинии да се откъснат от гравитационното поле на Земята и да не могат да се върнат обратно на нея.

Изчезването на инерчната маса също обяснява и много острите завои, които тази и всички последвали чинии са могли да правят. За апарати, лишени от инерчна маса, завои със свръхзвукова скорост под почти прав ъгъл не са представлявали никакъв проблем. Моите основания за това подозрение идват от една илюстрация в немското списание Шпигел (III.1950), където ясно се вижда, че не само няма предпазни колани за двамата пилоти на Шриверовата чиния, но не се виждат и никакви пилотски кресла около тях, и при нейните шеметни зигзази по цялото небе те управляват своя Флюгелрад стоящи прави на пода на кабината. При изчезването на инерчната маса пилотите не изпитват никакви!!! ускорения, даже и при най-острите маневри на чинията. Всичко това, което те чувстват като ускорения и сътресения, стоящи прави на пода в средата на кабината, и при най-резките маневри от висшия дисколетен пилотаж, като усещане е същото, както ако те биха стояли прави на пода във Фараоновата камера в недрата на Хеопсовата пирамида.

Изчезването на инерчната маса решава и още един нерешим на пръв поглед проблем: този за структурните натоварвания на конструкцията на апарата при това бясно въртене, и породените от това огромни центробежни сили. Инерчната маса на едно тяло е една и съща и за транслационното линейно движение, и за ротационното движение по затворен кръгов контур. Така че, ако изчезне транслационната инерчна маса, която позволява на пилотите да не се залепват като пощенски марки към стените на кабината при всеки един завой под прав ъгъл при свръхзвукова скорост, значи че ще изчезне и ротационната инерчна маса. А с това ще изчезнат напълно и центробежните сили, натоварващи корпуса на чинията (Терз, V.94).