Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Шриверовият Гросфлюгелрад, или „голямото лопатно колело“ в превод, е името, което аз дадох на големия почти колкото 5 етажна сграда следващ модел на гениалния конструктор, построен като бомбардировач със среден радиус на действие. В многобройната литература той е известен като Флюгелрада на Шривер, като неговия първи и единствен модел. Аз определено съм на мнението, че никой не би отпуснал толкова много пари на конструктора, без да е видял първо успешното изпробване на първоначалната серия от умалените витломоторни модели на неговото летящото колело.

Гросфлюгелрадът е естествено продължение на концепцията, залегнала в предишния модел на правопоточната противосамолетна мина А-7. При него просто е увеличен значително броят на лопатите на вентилаторния диск, като те са разположени вече толкова нагъсто една до друга, така че ако се поставят на нулев ъгъл на атака, не би останало никакво разстояние между две съседни лопати, и те биха се допрели. За да се удържат всички тези лопати в колелото, по неговата периферия е монтирана и една външна „капла“ — един масивен структурен пръстен. Но по-вероятно е не Флюгелрада да произлиза от мината, а точно обратното — тя да е неговото умалено безпилотно евтино 3–4 метрово копие, построена набързо по блиц-програмата за евтините Фолксшайби в края на войната, за да спре лавините от съюзнически бомбардировачи в небето на Германия.

U020: флюгелрада отгоре.

Турбореактивното „вентилаторно колело“ на Шриверовия Гросфлюгелрад-бомбардировач е неговото поредно участие в бясната надпревара за усъвършенстването на първоначалните немски летящи дискове, водена денонощно от десетки тайни конструкторски бюра. Както споменахме и в 3.2. на предната глава, това е и най-често споменаваната от всички немски летящи чинии, която въпреки това обаче е останала съвършено неразбрана от многобройните автори, които до един я смятат само за един по-странен лещовиден хеликоптер, който лети единствено чрез аеродинамичната тяга на вентилаторния диск, без да използва никакви допълнителни антигравитационни подемни ефекти. Както споменахме вече, в своите описания на реактивния Флюгелрад нито един от многобройните автори не е употребил ключовата дума антигравитация, още повече жироскопна антигравитация, или пък турбореактивен летящ жироскоп (Шпигел, III.50; Илюстрирте…, 52; Дас уфер, 52; Билд ам…, 53; Сийверс, 55; Луфтфарт…, 75; Дас нойе…, 57; Хайм унд…-1, 59; Веско, 68; Харбинсън, 80; Стивънс, В., 86; Бартън, 68; Моор, 85; Лусар, 59; Матерн, 70; Бърдсил, 94; Терз, IX.95, VIII.94 и V.91).

Конструкцията на Флюгелрада е хибрид между хеликоптерен ротор, по-точно хеликоптерен „вентилатор“, и жироскопираща тежка маса. В него се използува както аеродинамичната подемна сила на хеликоптерния вентилатор, така и антигравитационната подемна сила, генерирана от жироскопирането на целия масивен корпус на чинията. Предполагам, че тя е построена и изпробвана доста по-рано, в периода около 1942–1943 г., а не през април 1945 г., както твърдят за нея многобройните дезинформационни статии и дизайнерски или поръчкови утечки, стараещи се да потулят цялото това феноменално развитие на десетките останали различни модели на още по мощни летящи чинии в Третия райх — мъчещи се да покрият всичко това чрез частичното разкриване на построяването на само един от най-простите варианти на немските летящи чинии, и скриването зад тази димна завеса на всичко останало (Нойе цайталтер, 57; Терз, V.94).

След изпитанията на много радиоуправляеми малки междинни витломоторни модели, траели вероятно година, а после и на предполагаемите по-големите пилотирани прототипи на изтребители-прехващачи, описани в 3.2. на предишната глава, най-накрая идва реда и на първия голям прототип, разработен като бомбардировач, с диаметър от 14,6 м — или колкото един автобус-хармоника. Той е задвижван от 5 стандартни турбореактивни двигателя. Първоначално това са били аксиалните двигатели BMW-003, а после и по-мощните Jumo-004, произвеждани серийно от фирмата Юнкерс Моторенверке за първия в света реактивен изтребител, приет на бойна служба — за „лястовицата“ на Месершмит — Ме-262 Швалбе (Шпигел, III.50). Първият прототип на Гросфлюгелрада — бомбардировач се разбива поради силните вибрации в не добре балансирания жироскопиращ вентилатор, който е имал размерите на едно виенско колело. След като Шривер влага доста усилия и изработва по-прецизно детайлите, за да подобри баланса на въртящото се гигантско колело, той успява най-накрая да вдигне апарата във въздуха.