Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

SCOLOR5: хеликожира.

Трите дълги хеликоптерни лопати с променлива стъпка и симетричен ламинарен профил се прикрепват за тялото зад пилотската кабина, по средата на корпуса, където е центърът на тежестта на машината (Веско, 68). Те се монтират през 120 градуса в гнездата на една масивна гривна или пояс, която се върти свободно на лагери около вертикалната (надлъжна) ос на машината. Лопатите също така лагеруват в нея и могат по този начин да променят своя ъгъл на атака. През нея минават и тръбопроводите за горивото и кабелите за управление на трите двигателя, монтирани на външния край на лопатите. Хеликожирът излита вертикално, също като ракетата Фау-2. След това преминава в хоризонтален полет и накрая каца пак вертикално, с носа нагоре.

Това е една дозвукова реактивна хеликоптерно-антигравитационна бойна платформа с поведение, твърде различно от това на класическите хеликоптери. Най-уникалното в нея е вертикалната скорост на изкачване от 160 км/ч. Хеликожирът може също да достигне хоризонтална скорост от 960 км/ч (вероятно с фиксирани невъртящи се лопати-крила) и височина на полета от 20 км. — показатели, значително по-високи от тези на най-бързите витлови изтребители по онова време, и все още по-високи, отколкото който и да е съвременен хеликоптер. Само чопърите със спомагателни антигравитационни асисти, построени в „черните проекти“ — най-секретните и безотчетни разработки на американските военни — са изключение на горната констатация. При пикиране под пълната мощност на двигателите, в режим на фиксирани невъртящи се лопати (за него ще говорим след малко), Хеликожирът сигурно би станал и първият хеликоптер на Земята, преминал без никакъв проблем скоростта на звука.

Изумителните характеристики на машината се дължат не само на умишлено включените в черния списък и „забравени“ правопоточни двигатели с тяхната невероятна мощност, но главно на неочакваната поява на антигравитационния ефект, дължащ се на въртенето на двигателите на върховете на хеликоптерните лопати. Дългото около 5 м рамо на лопатата допринася за по-голям „маховичен момент“ — а оттам и по-голям антигравитационен ефект, даже и от сравнително леките правопоточни двигатели, които представляват кухи тръби без никакви движещи се части (Терз, V.94). Този основен жироскопно-антигравитационен ефект е комбиниран с допълнителния жироскопно-ентропиен антигравитационен ефект, получен от изгарянето на реактивното гориво в ротиращите правопоточни двигатели. Ако те не се въртяха, ефектът нямаше да се прояви (виж експериментите на Козирев, в първата глава, а също и Козирев, 1974 и 91). Твърде вероятно е при големи скорости на въртене вторият ефект да е вземал връх над първия.

Хеликоптерът-ракета е задвижван от три правопоточни двигателя (тръби на Лорин), окачени на върховете на трите дълги хеликоптерни лопати. Хибридните двигатели са конструирани през май 1944 г. от проф. Валтер, съвместно с фирмите Дорние и Юнкерс, и включват основния маршеви правопоточен двигател — тръбата на Лорин, и стартовия ракетен ускорител — двигателят на Валтер, Walter Rohr. Тягата на всеки от правопоточните двигатели е 8200N (820kgf) (Бориславов, 94). Лопатите с диаметър от 10,5 м се въртят в равнина перпендикулярна на вертикалната ос на ракетоподобния корпус. Тази вертикална при старт и кацане ос преминава в надлъжна ос при хоризонтален полет — защото Хеликожирът се накланя при него в почти хоризонтална позиция.

При старт хеликоптерното витло е развъртано на място от вградените стартови ракетни Валтерови двигатели, докато се достигнат оборотите, създаващи необходимото налягане на постъпващия в горивните камери на маршевите двигатели въздух. Това високо налягане-запушалка в предния край на основните провопоточни двигатели (с малко приближение празни кухи тръби) е нужно за тяхното сработване и влизане в режим, защото без него изгорелите газове ще излизат не само отзад на двигателя, но и отпред, и той не би се помръднал наникъде. Тези три правопоточни двигателя, развъртащи 10-метровия пропелер, са монтирани поради малкото си тегло (спрямо еквивалентните турбореактивни двигатели) на краищата на лопатите. Чак след тяхното сработване и развъртането на пропелера апаратът излита вертикално.

При конвенционалния режим на неантигравитационен полет, след вертикалното излитане и преминаване в хоризонтален полет хеликоптерният ротор се спира и заключва неподвижно, като трите лопати се обръщат под ъгъл на атака от 90 градуса (тоест застават успоредно на надлъжната ос на машината). По този начин дюзите на трите правопоточни двигателя на върховете им се завъртат право назад и доставят хоризонталната тяга (Бориславов, 94). Две от застопорените неподвижни лопати служат като криле и са отпуснати под ъгъл от 30 градуса надолу спрямо хоризонталата, а третата лопата сочи нагоре като вертикален стабилизатор (като звездата на фирмата Мерцедес, гледано от носа на Хеликожира назад към опашката му.