Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

ИЛСТР: хеликожирът на Бориславов, 101 стр.

При по-интересния антигравитационен режим на полета лопатите не се фиксират, а продължават да се въртят и при хоризонталния полет, където надлъжната ос на корпуса е постоянно наклонена към хоризонта под ъгъл от 20–30 градуса, за да може да се генерира антигравитационната подемна сила. За да се максимизира тази сила, най-удачната посока на оста на въртене на витлото се оказва вертикалната. Затова при вертикалното изкачване на машината нагоре, където лопатите се въртят около вертикалната ос, в хоризонталната равнина, може да се прояви най-добре допълнителната антигравитационна подемна сила. Тя е създадена от жироскопиращите маси на трите двигателя, и най-вече от мощния ентропийно-жироскопно-антигравитационен ефект, създаван от изгарянето на горивото в камерите на двигателите (Терз, V. 91).

В края на втора глава на настоящата книга, след изложението на моята голяма обединяваща теория на жироскопните антигравитационни двигатели, бяха предложени няколко рецепти за повишаване на ефективността на генерирания антигравитационния ефект. При Хеликожира виждаме приложена първата от тях: да не се увеличава общото тегло на жироскопиращата част на двигателя, а чрез геометрични трансформации и придвижване на тежките части от конструкцията максимално близо до периферията, да се увеличава само маховичния момент на неговата въртяща се част, без да се променя нейното тегло. В случая виждаме трите двигателя изнесени на краищата на дългите хеликоптерни лопати, максимално отдалечени от централната вертикална ос на въртене, а леките части като кабината е монтирана в самия център на апарата (Терз, V. 94).

Въоръжението на Хеликожира се състои от две 20 мм автоматични оръдия MG 151/20 и две 30 мм автоматични оръдия МК 108.

Следващият представител на многобройните хибридни аеродинамично-антигравитационни модели е правопоточния безпилотен хеликоптер — противосамолетна мина, който носи секретната номерация А-7 на немското Луфтвафе (Луфтфарт…, 75). Сигурно има още много други секретни антигравитационни оръжия с формата на летящи чинии с това кодово обозначение А-7 (или V-7, Фау-7) — по мое мнение това е само едно от тях. То представлява една противо-бомбардировъчна „висяща“ мина, задвижвана от правопоточни двигатели и използуваща комбинираната подемна сила на хеликоптерното витло и на жироскопната антигравитация. Тя е построена на принципа на Хеликожира, и е неговия умален безпилотен вариант. Разликата е, че мината има 8-лопатно витло и 4 правопоточни двигателя на върховете на 4 от лопатите, докато разгледаният по-горе Хеликожир има трилопатно витло с три двигателя на краищата на всяка от лопатите.

U024: правопоточна висяща мина в 2 проекции.

NLO8: --//--- картина, двете на 2 съседни страници.

Логиката на генерирането на антигравитационната подемна сила е абсолютно същата, както и при Хеликожира, затова няма да се спираме на нея още един път (Терз, V.91). Ще спомена само, че за разлика от него, който е извършвал по-значителната част от своя полет в хоризонтален режим, преследвайки своята плячка, при антигравитационната мина е точно обратното — по-голямата част от полета й преминава във вертикален висящ режим над охранявания обект, очаквайки жертвата да се приближи сама.

От предложените в края на втора глава рецепти за повишаването на ефективността на антигравитационните двигатели, без обаче да се повишава тяхната жироскопираща маса, при Хеликожира и при тази правопоточна мина виждаме да се използва втората от тях. Виждаме как немските конструктори се отказват от бавно-жироскопиращите апарати, задвижвани с бутални двигатели, като ванкеловата противосамолетна мина, разгледана в параграф 3.2. на предишната глава, и преминават към много по-бързо жироскопиращите апарати, развъртани със значително по-мощни правопоточни двигатели (Терз, V. 94).

Както и при Хеликожира — нейния по-голям и пилотиран родственик, и при мината лопатите на витлото са закрепени и лагеруват в една масивна гривна, въртяща се около средата на неротиращия и вероятно жироскопно стабилизиран с допълнителен малък жироскоп корпус. В него са монтирани бойната глава, резервоара за гориво и сложните електронни съоръжения. Те вероятно са подобни, или същите, като при Кугелблица, който ще разгледаме след малко, и включват телевизионна камера за дистанционно управление, а също и многобройни датчици-взриватели — акустични, магнитни, електростатични и инфрачервени — които усещат приближаването на масивните корпуси на бомбардировачите и насочват мината към тях, след което я взривяват (Веско, 68). В една рядка английска книга беше дадена фотографията на портативната черно-бяла ТВ камера и предавателят към нея.