Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

„Летящото вентилаторно колело“ показва веднага своите изключителни характеристики, като достига скорост от 1000 км/ч по време на последвалите изпитания. Гигантският жироскопиращ диск, в централната част на който се помещават и резервоарите за горивото, се развърта от три реактивни двигателя, монтирани по средата на три масивни спици-греди, и „духащи“ тангенциално в хоризонтална плоскост. В центъра на диска се намира поставената на лагери и жироскопно-стабилизирана неротираща кабина. Под дъното на кабината, което се подава в средата, под долната повърхност на вентилаторното колело, са монтирани двата тикащи двигателя. Те придават постъпателното движение напред на летателния апарат. Прибиращите се три телескопични крака на „колесника“ също са монтирани отдолу на невъртящото се дъно на кабината.

Вентилаторният диск е единствения източник на аеродинамичната подемна сила на апарата. Той е изпълнен от гъсто разположени, почти без процеп между тях трапецовидни (погледнато отгоре) хеликоптерни лопати. Техният ъгъл на атака може да се променя: при излитане и кацане ъгълът е по-голям, при висене на място и крейсерски полет — по-малък, а при следващите модели с ракетни двигатели, които могат да излитат и в орбита, ъгълът извън атмосферата е сигурно нула, и лопатите образуват един плътен диск (Шпигел, III.50).

Масивният периферен външен носещ структурен пръстен — „каплата“ на вентилаторното колело — има външен диаметър от 14,6 м и сечение от 20×20 см. Той удържа в пакет и носи лагеруваните окачвания на външните краища на големите колкото самолетни крила лопати с променлива стъпка. Вътрешният край на лопатите е окачен във вътрешния структурен пръстен, който се върти на лагери около кабината, и вътре в който са монтирани и масивните резервоари за горивото.

Основната антигравитационна подемна сила се генерира от жироскопното въртене (около централната вертикална ос на симетрия на чинията) на цялото масивно вентилаторно колело, съдържащо в себе си външния и вътрешен носещи пръстени, лопатите, трите развъртащи двигателя и резервоарите с гориво за тях. Поставянето на най-тежките компоненти на чинията, като резервоарите и двигателите, в нейната жироскопиращата част, е може би най-важното конструктивно решение, взето от Шривер, което гарантира ефикасната работа на апарата не само като обикновен хеликоптер, но и като антигравитационна летяща чиния, тъй като при бързото им въртене тяхното тегло се анулира и изчезва, особено при следващите модели с по-мощните ракетни двигатели, разгледани в шеста глава.

Допълнителна антигравитационна подемна сила се генерира от ефекта на двойно-спиновата жироскопна антигравитация, получен от двойно-жироскопиращите ротори на трите развъртащи турбореактивни двигатели, ротиращи едновременно около две оси: голямата централна вертикална ос на симетрия на чинията, и малките надлъжни хоризонтални оси на всеки един от трите турбореактивни двигатели (въртящи се заедно с целия корпус на Флюгелрада около вертикалната ос). Още една допълнителна антигравитационна подемна сила се генерира и от ефекта на ентропийно-жироскопната антигравитация, получен от изгарянето на авиационния керосин в горивните камери на ротиращите турбореактивни двигатели.

При излитане, кацане и при резки маневри от висшия пилотаж дискът се върти с около 1600 об/мин, а при висене във въздуха и при крейсерска скорост — с 600 об/мин (Стивънс, В. Стайнман, 86). При неговото бързо жироскопиране се получава почти пълното изчезване на гравитационната маса на чинията, а от там и на нейното тегло.

Г-н Иван Бориславов, автор на поредицата „Реактивните самолети“ на същото издателство, беше така любезен да изчисли приблизителното предстартово тегло на заредената за полет Шриверова чиния на около 20 тона.

„Двигателите BMW-003 изразходват около 1 тон/час. За полет от 3 часа за 5 двигателя са нужни 15 тона гориво. То би се побрало в резервоар с обем 18 куб.м. Масата на двигателите е 5×0.4=2 тона. Масата на апарата, въоръжението и екипажа е 3–4 тона. Което значи стартова маса на Флюгелрада от 20–21 тона“ (Бориславов, 1996). Един от скептиците беше възкликнал с патос: „Това чудо може да го вдигне само нечиста сила, но не и три двигателчета с тяга по 800–900 кгс!!“

Не трябва да забравяме обаче, че чудото не е един вертикално-излитащ самолет, както английския Хариър например, където насочената надолу тяга на двигателите трябва да бъде по-голяма от теглото на машината, за да може тя да се отлепи от земята и да излети. При Флюгелрада бързото предстартово развъртане на корпуса до 1600 об/мин става още на земята, преди чинията да е излетяла, докато не се преминат тези критични обороти, над които се забелязва постепенната поява на истинското чудо — на жироскопната антигравитационна подемна сила, водеща до постепенното изчезване на теглото на чинията.