Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Така чрез жироскопирането на най-тежките части на апарата — на развъртащите двигатели и на резервоарите за гориво — се постига пълното елиминиране на тяхното тегло, а също и генерирането на допълнителната антигравитационна подемна сила, която повдига и неротиращата централна част на корпуса.

Двата маршеви бутални двигателя, разположени надлъжно вътре в неротиращата централна част на лещовидния корпус, от двете страни на кабината, създават със своите витла хоризонталната постъпателна тяга. На всеки от двата двигателя, в двата му края, са монтирани по две витла — предното дърпащо, а задното тикащо. Тъй като витлата и двигателите, създаващи хоризонталната тяга, са разположени в квадратни шахти вътре в корпуса, то по-малко от половината от „диска“ на въртящото се витло се подава над него, а другата половина без малко — под него.

NLO9: юнкерсова чиния.

Двата двигателя за хоризонталната тяга са окачени на шарнир и могат освен това да се завъртат вертикално на 90 градуса в своите квадратни шахти, като по този начин подпомагат старта и кацането на тази на шега наречена „VTOL“, или „вертикално-излитаща и кацаща“, чиния. Едната от двете фотографии, с които разполагам, показва именно това вертикално положение на двигателите малко след излитането на Юнкерсовата чиния. Кабината и колесниците за кацане също са разположени в центъра на неротиращата част на летящата чиния. В нея са били монтирани вероятно и оръжейните системи — стандартни авиационни картечници и оръдия.

В нелегалния ъндърграунд на авангардните самоделни антигравитационни летящи устройства се носят упоритите истории за няколко самодейни американски конструктори след войната, които успешно изпробват примитивни модели на летящи чинии, изработени от дърво, шперплат и отпадъчни дуралуминиеви самолетни детайли от бракувани стари самолети, като тръби, листове от обшивката и структурни елементи. Техните летящи чинии са задвижвани от вездесъщите американски V-образни осемцилиндрови двигатели за леки автомобили. След като тази идея е дошла в главите вече на няколко американски конструктори-любители, то по закона на „стоте маймуни“ доста по-вероятно е тя да е хрумнала също и в главите на много от професионалните немски конструктори на летящи чинии, които са били притиснати от хода на войната през последната нейна година да сторят невъзможното и да спасят Райха от тотален разгром. Предполагам, че Въздушното министерство на Райха е спуснало на всички немски военни конструкторски бюра за антигравитационни чинии с двигатели с вътрешно горене блиц-директивата да конструират и изпитат в рекордно кратки срокове от 1–2 месеца нови евтини модели на летящи чинии, изработени без да се използват дефицитни стратегически суровини. Което значи изработени от шперплат, стоманени тръби и задвижвани от достъпни автомобилни или пулсиращи реактивни двигатели, за които ще говорим в следващата глава.

След като толкова много радиоуправляеми модели с бензинови двигатели за авиомоделизъм, и по-големи пилотирани прототипи с авиационни двигатели, са били успешно демонстрирани през годините на войната от многобройните конструкторски бюра за летящи дискове пред представителите на RLM, на Въздушното министерство на райха, твърде вероятно е даже и на тези бюрократи да им е хрумнала същата мисъл в главата — да напълнят небето на Германия с евтини модели на шперплатови чинии за почти еднократна употреба, задвижвани от автомобилни двигатели. Още по-вероятно е основната поръчка за такива Фолкс-блицове да е била дадена именно на най-фолкси фирмата от всички останали — на фирмата Фолксваген. Подобна задача се спуска и пред конструкторските бюра за реактивни самолети, и те буквално затрупват министерството с проекти за миниатюрни едноместни леки Фолкс-ягери-изтребители, изработени от същите недефицитни материали.

Предполагам, че с времето от Германия постепенно ще изникнат още десетки проекти на неизвестни досега военновременни летящи чинии, и най-многобройните от тях сигурно ще бъдат аламинутните проекти за Фолкс-шайби от последната отчаяна година на войната.