Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Винаги при разглеждането на един нов тип чинии е добре да се започне от тези техни представители, които са задвижвани от най-простите двигатели с вътрешно горене — от стандартните авиационни бутални двигатели. Същият този модел, но в конфигурацията с много по-мощните турбореактивни двигатели, ще бъде разгледан в глава 4.4., а в конфигурацията с ракетни двигатели ще бъде разгледан подробно в глава 6.6. Тук искам само да отбележа, че е твърде вероятно тази чиния първо да е била построена в един олекотен пилотиран вариант с четири бутални авиационни двигателя, за да се провери концепцията на този чисто-антигравитационен модел. Още преди това по мое мнение тя обезателно е била изпробвана и като малък радиоуправляем модел, задвижван от малки бутални двигатели за самолетни модели. Наистина още един път ура за всички авиомоделисти по света — това е още един от многобройните немски модели, които могат да се моделират успешно от тях и с трите вида авиомоделни двигатели — с бутални, с реактивни и с ракетни.

VT13: четиримоторен извънборден блиц.

Конструкцията на тази чиния представлява един естествен преход към по-голямата тяга на чистите антигравитационни модели на немски летящи дискове, която се получава благодарение на по-високите обороти на лещовидните корпуси, неспирани в своето въртене от голямото ротационно аеродинамично съпротивление на хеликоптерните лопати. Настоящата чиния послужва също и като едно важно експериментално потвърждение на идеите, залегнали в следващите модели на чисто-антигравитационни чинии, но вече с вътрешнобордови двигатели.

Двумоторната чиния на фирмата Юнкерс за сега е единствения представител на немските витломоторни летящи дискове в моята колекция, за който имам фотографско доказателство. От нея не съм открил никакво вербално описание, но имам две фотографии в полет в близък едър план, дошли от една холандска книга с неизвестно заглавие и автор (виж периодичната библиография в края на книгата). Същите фотографии забелязах и в частния фотоархив на един от все още живите досега инженери, работили върху летящите дискове на Третия райх — диплом инженер Андреас Еп от Мюнхен, когото интервюирахме около 2 часа през май 1994 г. за филма на Нипон Телевижън. Затова нека да се опитаме да реставрираме тази наша „археологична“ находка на базата на двете снимки и да попълним белите петна по нейната вътрешна конструкция.

Юнкерсовата чиния сигурно има лек неротиращ централен корпус, изработен от дърво, с диаметър от около 8–10 метра, в центъра на който е монтирана кабината за единствения пилот. Около лещовидния корпус се върти и жироскопира най-важната част на чинията, генерираща антигравитационната подемна сила — масивният жироскопиращ пръстен. В него са поместени резервоарите за горивото — най-тежките части на диска. Пръстенът вероятно е разделен вертикално на две контраротиращи половини, за да се избегне усукващия момент около вертикалната ос. Защото за разлика от четиримоторния блиц, разгледан по-горе, където жироскопиращият пръстен се развърта от „завинтването“ на четирите развъртащи пропелера в околния въздух, като по този начин не оказва никакво усукващо усилие върху централната неротираща част на корпуса, тук при Юнкерсовата чиния същият пръстен се развърта най-вероятно чрез предавателни валове и зъбчати предавки директно от двата големи маршеви авиационни двигателя, монтирани в централната неротираща част на корпуса, създавайки по този начин един усукващ момент за тази част, именно за да се неутрализира този усукващ момент, жироскопиращият пръстен се разделя на две контраротиращи половини.

Има малка възможност да се използват отделни двигатели за хоризонталната тяга и за развъртането на двете половини на пръстена. Ако това е така, тогава твърде вероятно развъртащите двигатели да са по-малки по мощност и по размер, но да се използват например 4 от тях — разположени симетрично и срещуположно, два по два в двете контраротиращи половини на жироскопиращия пръстен-резервоар. Те ги развъртат в две противоположни посоки чрез зъбчати предавки, зацепвайки се в централната неподвижна част на корпуса. Ако пък развъртащите двигатели са разположени в неротиращата част на корпуса, тогава е възможно да не се генерира достатъчно антигравитационна сила за повдигането на целия диск, когато в края на полета се поизпразнят и олекнат резервоарите за гориво, разположени в двете контраротиращи половини на жироскопиращия пръстен. Тази последна трета кинематична схема на развъртане на жироскопиращите пръстени ми изглежда най-малко вероятната.