Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

ИЛСТР: от Бориславов, стр. 131, напреко на страницата:

Гигантският правопоточен двигател на д-р Зенгер с диаметър около 1.5 м и мощност 20 000 к.с. (44100 кВ), монтиран върху летящата лаборатория — бомбардировачът Do-217 на Дорние.

А не трябва да забравяме все пак, че този гигантски двигател е направен от една малко видоизменена, но все пак банална стоманена канализационна тръба; че той има вместо горивна помпа една най-обикновена градинарска водна помпа, задвижвана вероятно от стартер на лека кола; и използва няколко обикновени петролни варели вместо резервоар за гориво. Това е всичко. Уникалното качество на правопоточните двигатели е, че колкото по-висока е скоростта на полета, толкова по-голяма става тягата и се намалява разходът на гориво, поради покачването на температурата и налягането в горивната камера — а оттам и на термодинамичното КПД на изгарянето на горивото. Най-важната подробност е, че този огромен двигател всъщност е мащабно-намаления модел на още по-невероятен двигател с мощност от 60 000 к.с. (44 000 kW). На негова база д-р Зенгер е предвиждал да създаде свръхзвуков височинен изтребител-прехващач.

Колкото и налудничави да звучат тези планове, през 1943 г. д-р Ойген Зенгер, д-р Ирене Брет и инж. Александър Липиш наистина започват проектирането на този мезосферен прехващач. Той е задвижван от гигантски правопоточен двигател Лорин-Зенгер с диаметър от 2.5 м и мощност 60 000 к.с. Температурата в неговата горивна камера е трябвало да достига 6 000 С, или толкова, колкото е на повърхността на Слънцето. За този модел засега нямам скица от външния вид на корпуса. Проектирало се е да излита с помощта на барутен ускорител с тяга от 3 000 кгс. Съвсем е ясно, че само материали с атомно-подредени решетки, като произведения от немците по извънземно ноу-хау материал „Импервиум“, за който ще говорим след малко, биха могли да издържат на тези температури при двигатели с дълъг ресурс, предназначени за многократна употреба.

Подозирам, че този гигантски 2.5 метров двигател, споменат в предната точка, от който имам вече няколко снимки в режим на полетни изпитания, е бил подготвян също така и за т.н. Зенгеров „антиподален“ суборбитален бомбардировач-стратегически ракетоплан. По точно за неговата подобрена правопоточна версия — за усъвършенстваните правопоточни първа и втора степени на неговата ракета-носител. Запускът се е планирало да се осъществи посредством огромен стартов катапулт — един ракетен ускорител-шейна, който да засили до необходимата скорост следващите две правопоточни степени. Този подобрен правопоточен вариант на ракетата-носител е разработен от първоначалната конструкция, която използва само ракетни двигатели в първите две степени, и е конструиран от Зенгер като конкурента на пилотираната балистична ракета А-9/А-10.

Подобрението при правопоточната версия се заключава в това, че не трябва да се носи на борда тежкия окислител за първите две ракетни степени, а се използва вместо него безплатния кислород от въздуха. Първоначалният ракетен вариант на антиподалния бомбардировач на Зенгер ще бъде описан накратко в шеста глава, в раздела за немските ракетни космични програми.

Ние можем да разберем от следващата комична история защо Зенгеровите двигатели-чудовища са се „загубили“ безследно след войната. За дълбоко засекретените истински възможности на правопоточните двигатели бих разказал една много смешна и невероятна история за заешкото сърце на пилота на един американски разузнавателен самолет Локхийд SR-71 Black Bird, „Черната птица“. Тази история ми беше разказана анонимно на една уфологична конференция в САЩ. Това се случило по време на поредното „джентълменско“ прелитане на въпросния пилот над територията на Съветския Съюз, станало значително по-късно след свалянето от руснаците на Гари Пауърз и неговия шпионски самолет.

U-2 през 1961 г.

В един прекрасен слънчев и безоблачен ден, каквито са между впрочем всички дни в годината на стратосферната височина над 30 км, точно като прелитал над най-секретната руска военна база, злополучният пилот на Черната птица изведнъж с ужас забелязал една голяма червена светлина да мига право пред него на инструменталното му табло — една нова и неизвестна до тогава на американците съветска стратосферна свръхзвукова ракета от типа земя-въздух го била прихванала и „заключила“ със своя радар, и бързо се приближавала отзад, насочена право в огромните сияещи дюзи на неговите правопоточни двигатели. От американците никой до тогава не бил чувал нищо за тази нова ракета, която била вече на стотици метри от прекръстването на тази Черна птица в „Жар птица“. А руснаците май ги делели само секунди от следващия голям международен скандал с американците.