Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Заминал привидно за Испания, Ерера бе отишъл до Тур. Той нареди колата му да продължи до Бордо, там да остане един прислужник, който да поеме ролята на господаря си и да го чака в някой хотел. След това се върна преоблечен като търговски пътник и скрито се настани при Естер, откъдето ръководеше грижливо машинациите си чрез Азѝ, Йороп и Пакар, като държеше под око всички, и най-вече Пейрад.

Около петнадесетина дни преди датата, определена за празненството, което трябваше да стане на другия ден след първия бал в Операта, куртизанката, станала опасна с остротите си, бе в театър „Де-з-Италиен“ в дъното на една ложа, която баронът й бе издействувал по необходимост в партера, за да скрие любовницата си и да не се показва публично с нея на няколко крачки от госпожа дьо Нюсенжан. Естер бе избрала ложата си така, че да може да наблюдава ложата на госпожа дьо Серизи, която Люсиен почти винаги придружаваше. За бедната куртизанка бе щастие да вижда седналия до госпожа дьо Серизи Люсиен всеки вторник, четвъртък и събота. Този ден тя го видя да влиза към девет и половина в ложата на графинята, загрижен, блед, едва ли не с разстроено лице. Тези белези на вътрешно униние бяха зрими само за Естер. Жената чете по лицето на любимия мъж, както морякът — в открито море. „Боже мой! Какво му е?… Какво се е случило? Да не би да трябва да говори с онзи демон, който е като ангел-Схранител за него и живее затворен в една таванска стая между стаите на Йороп и Азѝ?“ Обзета от мъчителни мисли, Естер едва чуваше музиката. Ето защо не е чудно, че не слушаше ни най-малко барона, който бе уловил в ръцете си ръката на своя анкел и говореше на своя жаргон на полски евреин, чието особено произношение е трудно не само за читателя, но и за онзи, който го слуша.

— Ездер — каза той, пусна ръката й и я отблъсна леко раздразнен, — фие не ме злушате!

— Бароне, вие ломотите любовните думи като френския…

— Тартюф!

— Тук аз не съм в моя будоар, а на театър. Ако не бяхте една от касите, изработени от Юре или Фише, преобразена в човек по силата на някакво хрумване на природата, нямаше да вдигате толкова шум в ложата на жена, която обича музиката. Вярно е, че не ви слушам! Вие шумолите по роклята ми като бръмбар в хартия и ме карате да се смея от жалост. Казвате ми: „ Фие сте красифа, ште фи исям …“ Стар себелюбец! Чакате да ви отговоря: „Тази вечер не сте ми толкова противен, да се върнем в къщи.“ Да, но по начина, по който въздишате (защото може да не ви слушам, но ви усещам), виждам, че сте преяли и че започвате да храносмилате. Научете от мене, драги мой (достатъчно скъпо ви струвам, така че срещу парите ви мога да ви давам от време на време по някой съвет), че когато човек има като вас затруднено храносмилане, не му е позволено да казва по което и да било време на любовницата си „Фие сте красифа …“ Един стар войник умрял от това в обятията на религията , разказваше Блонде… Сега е десет часът, вие и вашият наивен глупак, граф дьо Бранбур, сте свършили вечерята у дю Тийе в девет, стомахът ви трябва да смели милиони и трюфели, затова минете у дома утре в десет.

— Колко сте шестока! … — възкликна баронът, признавайки все пак дълбоката истина на горните медицински съображения.

— Жестока ли?… — рече Естер, все така загледана в Люсиен. — Не сте ли се съветвали с доктор Бианшон, с Деплен, със стария Одри… Знаете ли на кого ми приличате, откакто пред вас е изгряла зората на щастието ви?

— На коко?

— На някакво човече, загънато във фланели, което се разхожда час по час от креслото си до прозореца, за да види дали термометърът е стигнал температурата, препоръчана му от неговия лекар…

— Злушайте, фие сте етна неплакотарница! — възкликна баронът, отчаян, че чува музиката, достигаща доста често до ушите на влюбените старци в театър „Де-з-Италиен“.

— Неблагодарница! — повтори Естер. — А какво сте ми дали вие досега?… Много отегчение. Я слушайте, татенце, мога ли аз да се гордея с вас? Вие се гордеете с мене, много добре ми стоят вашите нашивки и ливреята. Платихте ми дълговете!… Добре. Но вие сте отмъкнали доста милиончета… (Хайде, хайде, не се цупете, нали се разбрахме с вас…), за да не се скъпите за тях. Там е най-голямата ви заслуга… Проститутка и крадец: няма по-добро съчетание. Направили сте великолепна клетка за един папагал, който ви се харесва… Вървете да питате някой бразилски ара благодарен ли е на оня, който го е сложил в златна клетка… Не ме гледайте така, приличате ми на китайски бог… Показвате вашия пъстър папагал на цял Париж. Питате: „Има ли друг човек в Париж, който да притежава такъв папагал?… Как само говори! Как добре се прицелва с остроумието си!… Влиза дю Тийе и той му казва: «Добър ден, мошенико…»“ Вие сте щастливец като холандеца — притежател на уникален сорт лалета, като бивш богаташ, пенсиониран в Азия от англичаните, на когото един търговски пътник продал първата швейцарска табакера с механично тройно отваряне. Искате да получите и сърцето ми! Добре, ще ви дам възможност да го спечелите.