Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Младият човек не е станал още толкова знатен, че да се обиди, като не ме намери в къщи цяла седмица — отговори херцог дьо Гранлийо.

— Особено ако му дадеш дъщеря си — допълни бившият министър. — Ако анонимното писмо излезе вярно, какво от това? Ще накараш Клотилд да замине със снаха ми Мадлен, която иска да отиде в Италия…

— Ти ме спасяваш! Не зная още дали да ти благодаря…

— Да изчакаме края.

— А как е името на онзи господин? Трябва да го кажа на Дервил… Изпрати ми го утре в четири часа, и Дервил ще бъде при мене, ще ги свържа двамата.

— Истинското му име мисля, че е Корантен (едва ли си го чувал), но той ще дойде при тебе с името, което носи в министерството. Нарекъл се е господин дьо Сенне-знам-какво-си… О! Сент-Ив! Сент-Валер, каквото ще да е, можеш да му се довериш, Луи XVIII му се доверяваше за всичко.

След този разговор домоуправителят получи нареждане да не пуска господин дьо Рюбампре, което и стана.

Люсиен се движеше във фоайето на театъра като пиян. Виждаше как цял Париж злослови за него. В лицето на херцог дьо Реторе имаше един от онези безмилостни врагове, на които трябва да се усмихваш, без да можеш да си отмъстиш, защото нападките им са съобразени със законите на висшето общество. А херцог дьо Реторе знаеше каква сцена се бе разиграла на стъпалата в дома на Гранлийо. Люсиен, който чувствуваше потребност да уведоми своя съкровен и настоящ личен съветник за понесеното унижение, се побоя да не се изложи, като отиде при Естер, където може би щеше да намери и други хора. Бе забравил, че и Естер е на театър, толкова се бяха объркали мислите му, а докато се чудеше какво да прави, трябваше да разговаря с Растиняк, който не знаеше още новото и го поздравяваше за предстоящата му женитба. В тоя момент се появи и усмихнатият Нюсенжан, който му каза:

— Шелаете ли та ми напрафите утофолстфието та тойтете при коспоша де Шамби, която иска лично та фи покани на нашето праснензтфо …

— С удоволствие, бароне — отвърна Люсиен, на когото финансистът се стори истински ангел-спасител.

— Оставете ни сами — каза Естер на господин дьо Нюсенжан, като го видя да влиза с Люсиен, — вървете при госпожа дьо Вал-Нобл, тя заедно със своя богаташ е в една ложа на трети балкон… В Индия богаташите просто пъкат — добави тя и погледна многозначително Люсиен.

— А и този ужасно прилича на вашия — отвърна Люсиен усмихнато.

— Освен това — продължи Естер към барона, поглеждайки същевременно Люсиен с разбиране — доведете ми я с нейния чужденец, той много искал да се запознае с вас, а разправят, че бил страхотно богат. Горката жена ми е изказала вече не знам колко жалби; оплаква се, че него нещо не го бива; ако успеете да му смъкнете бремето , може би ще стане по-пъргав.

— Фие ни фсемате, сначи, са кратци? — запита баронът.

— Какво ти е, любими мой?… — каза Естер на ухото на Люсиен, докосвайки го с устните си, щом вратата на ложата се затвори.

— Загубен съм! Преди малко ми затвориха вратата на Гранлийо под предлог, че не били в къщи, а и херцогът, и херцогинята си бяха там и конете на пет екипажа пръхтяха на двора…

— Как, проваля ли се женитбата? — запита Естер развълнувано, защото й се стори, че пред нея се открива раят.

— Не знам още какво кроят против мен…

— Скъпи мой Люсиен — продължи тя с чаровно гальовен глас, — защо се измъчваш? По-късно ще сключиш друг, още по-сполучлив брак… Ще ти спечеля пари за две имения…

— Покани ме тази нощ на вечеря, за да мога да говоря тайно с Карлос, и най-вече покани и мнимия англичанин с госпожа дю Вал-Нобл. Тоя чужденец стана причина за провала ми, той е наш враг, ние ще го уловим и ще… — Тук Люсиен млъкна и махна отчаяно.

— Какво има? — запита бедното момиче, което се чувствуваше като върху нажежени въглени.

— О, госпожа дьо Серизи ме гледа! — извика Люсиен. — А на всичкото отгоре при нея е херцог дьо Реторе, един от свидетелите на унижението ми.

Наистина точно в този момент херцог дьо Реторе си играеше с мъката на графиня дьо Серизи.

— Вие оставяте Люсиен да се показва в ложата на госпожица Естер — казваше младият херцог, сочейки й ложата и Естер. — Щом проявявате интерес към него, би трябвало да го предупредите, че това не е прилично. При нея може да вечеряш, може дори да… но наистина не ме изненадва вече хладината на Гранлийо към този момък, преди малко на стълбите им видях, че не го пуснаха да влезе в къщи…

— Тези жени са много опасни — каза госпожа дьо Серизи с бинокъл, насочен към ложата на Естер.