Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Бързо в театър „Де-з-Италиен!“…

Но въпреки бързината нещастното конте не можа да избегне срещата с херцог дьо Шолийо и със сина му, херцог дьо Реторе, с които трябваше да размени само поклони, защото те не му казаха и думичка. Често един голям провал в двореца или падането на някой опасен кралски приближен се извършва на прага на някой кабинет с две думи, казани от един разсилен с окаменяло лице. „Как да съобщя още сега тази беда на моя съветник?“ — каза си Люсиен на път към театъра. Какво ли е станало?… Той се губеше в догадки.

А ето какво се бе случило.

Същата сутрин в единадесет часа, влизайки в салончето, където се хранеха заедно, херцог дьо Гранвил целуна Клотилд, а после й каза: „До второ разпореждане, моето момиче, няма да се занимаваш с господин дьо Рюбампре.“ После улови херцогинята за ръка, отведе я до една ниша при прозореца й и каза тихо няколко думи, от които бедната Клотилд измени цвета на лицето си. Госпожица дьо Гранлийо гледаше как майка й слуша херцога и видя, че по лицето й се изписва дълбока изненада.

— Жан — каза херцогът на един от прислужниците, — вземете и занесете тази бележчица на господин херцог дьо Шолийо, замолете го да ви отговори с „да“ или „не“. Каня го да дойде днес у дома на вечеря — обясни той на жена си.

Закуската бе извънредно тъжна. Херцогинята изглеждаше замислена, херцогът като че ли се сърдеше на себе си и Клотилд едва можа да сдържи сълзите си.

— Баща ти има право, мое дете, трябва да му се подчиниш — каза разчувствувано майката на дъщеря си. — Не мога да ти кажа като него: „Не мисли за Люсиен!“ Не, разбирам мъката ти. (Клотилд целуна ръка на майка си.) Само ще ти кажа, ангелчето ми: изчакай, без да правиш каквото и да било, страдай мълчаливо, понеже го обичаш, и вярвай в загрижеността на родителите си! Възвишените жени, детето ми, са такива, защото умеят винаги, при всички обстоятелства да изпълнят дълга си с благородство.

— Но за какво става дума? — запита Клотилд, пребледняла като лилия.

— За неща, които са твърде сериозни, за да говорим за тях с теб, сърчице мое — отговори херцогинята, — защото, ако са измислени, мисълта ти ще се опетни без нужда; а ако са верни, няма защо да ги знаеш.

В шест часа херцог дьо Шолийо дойде в кабинета на чакащия го там херцог дьо Гранлийо.

— Виж какво, Анри (двамата херцози си говореха на „ти“ и се наричаха по име — тънкост, измислена за разграничаване в степените на близост и за унижаване на себелюбивите). Виж какво, Анри, в такова затруднение съм, че мога да се посъветвам само с някой стар приятел, който добре познава деловите отношения, а ти си врял и кипял в тях. Както ти е известно, дъщеря ми Клотилд обича младия Рюбампре, когото почти ме насилиха да й обещая за съпруг. Винаги съм бил против тази женитба; но и госпожа дьо Гранлийо не можа да се справи с любовта на Клотилд. Когато този момък купи земята и я изплати до три четвърти, възраженията от моя страна паднаха. Но ето че снощи получих анонимно писмо (ти знаеш как трябва да се гледа на подобни неща), в което ме уверяват, че състоянието на това момче идвало от нечист източник, че той лъжел, като разправя, че сестра му дала средствата, необходими за тази покупка. В името на щастието на моята дъщеря и на уважението към семейството ми казват да направя справки, като ми посочват и начините, чрез които бих могъл да ги получа. Дръж, чети по-напред.

— Споделям мнението ти за анонимните писма, драги Фердинан — отговори херцог дьо Шолийо, след като прочете писмото, — но независимо от презрението човек трябва и да ги използува. С тези писма работите стоят както с шпионите. Затвори вратата на дома си за този момък и да се осведомим за него… Слушай! Мога да ти помогна. Твой адвокат е Дервил, той е човек, в когото можем да имаме пълно доверие; много семейства са му поверили тайните си, ще поеме и тази. Той е честен, човек с тежест, почтен; освен това е с тънък усет, хитър; такъв е обаче само в работата, затова трябва да прибегнеш до услугите му само за да получиш сведение, на което да можеш да се позовеш. При нас във външните работи има един човек, препоръчан от Главната полиция в кралството, изключителен при разкриване на държавните тайни — често го използуваме. Предупреди Дервил, че за тази работа ще има помощник. Нашият шпионин е един господин, който ще се представи пред него с кръста на „Почетния легион“, ще прилича на дипломат. Той ще бъде ловецът, а Дервил просто ще присъствува при лова. Адвокатът ти ще ти каже дали планината е родила мишка, или ти трябва да скъсаш с младия Рюбампре. До една седмица ще знаеш какво трябва да направиш.