Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Настъпи мълчание, през което Люсиен втренчи в отправените към него котешки очи на Корантен вледеняващ поглед. После продължи:

— Или вие се опирате на съвсем неверни факти и мен не ме е грижа за тях, или сте прав и тогава, като ви дам сто хиляди франка, ще ви дам и правото да ми искате толкова пъти по сто хиляди, когато вашият упълномощител ми изпрати други сент-естевовци… С една дума — за да приключим с ценното ви предложение, — знайте, че аз, Люсиен дьо Рюбампре, не се боя от никого. Ни най-малко не съм замесен в мръсните интриги, за които ми говорите… Ако семейство дьо Гранлийо се опъва, има и други млади момичета за женене от знатно потекло. Изобщо за мене не е обидно да си остана и ерген, особено ако, както вие смятате, се занимавам с търговия на бели робини, и то с такива печалби…

— Ако абат Карлос Ерера…

— Господине — прекъсна го Люсиен, — абат Карлос Ерера е в този момент на път за Испания; той няма нищо общо с женитбата ми, нито се е месил в материалните ми интереси. Този държавен служител бе така добър да ме подпомага дълго със съветите си, но той трябва да даде отчет пред негово величество испанския крал; ако искате да говорите с него, предлагам ви да тръгнете по пътя за Мадрид.

— Господине — каза отчетливо Корантен, — вие никога няма да станете съпруг на госпожица Клотилд дьо Гранлийо.

— Толкова по-зле за нея — отвърна Люсиен, побутвайки нетърпеливо Корантен към вратата.

— Размислихте ли добре? — запита студено Корантен.

— Не ви признавам правото да се месите в работите ми, нито да ме карате заради вас да си хабя цигарите — отвърна Люсиен и хвърли загасналата си цигара.

— Сбогом — каза Корантен. — Няма да се видим друг път… но сигурно в живота ви ще настъпи момент, когато ще давате половината от състоянието си, за да сте ме спрели сега по стълбите.

В отговор на тази заплаха Карлос направи движение, като че ли отсича някому главата.

— Сега на работа — викна той, загледан в Люсиен, пребледнял като смъртник след неприятния разговор.

Ако сред доста ограничения брой читатели, занимаващи се с философско-нравствената страна на една книга, се намери поне един, който да повярва в задоволството на барон дьо Нюсенжан, той би доказал колко трудно е да подчиниш сърцето на една лека жена на някакви си физиологични правила. Естер бе решила да накара нещастния милионер да заплати скъпо онова, което той наричаше свой тен на тършестфо . Ето защо дори и в началото на февруари 1830 година още не бяха отпразнували настаняването в малкия тфорец .

— Обаче — довери Естер на приятелката си, а те го съобщиха на барона по време на карнавала — откривам заведението и искам моят човек да плува в щастие като бъбрек в масло .

Тези думи станаха пословични в света на леките жени. Баронът започна непрекъснато да хленчи. Като женените хора и той ставаше смешен, оплакваше се пред най-близките си приятели и недоволството му си личеше. Естер обаче продължаваше да играе съвестно ролята си на мадам дьо Помпадур спрямо краля на спекулата. Бе дала вече една-две вечери само за да въведе и Люсиен в дома си. Лусто, Растиняк, дю Тийе, Биксиу, Натан, граф дьо Бранбур — цветът на това развратно общество — станаха нейни постоянни посетители. Освен това Естер прие като актриси в играната от нея пиеса Тюлиа, Флорантин, Фани-Бопре, Флорин, други две актриси и две балерини, а също и госпожа дю Вал-Нобл. Няма нищо по-тъжно от дом на куртизанка без солта на съперничеството, смяната на тоалетите, разнообразието на лицата. За шест седмици Естер бе станала най-остроумната, най-забавната, най-красивата и най-елегантната от всички женски парии, съставляващи категорията на поддържаните жени. Поставена на истинския си пиедестал, тя вкусваше от всички наслади на суетата, които привличат обикновените жени, обаче го правеше като човек, когото някаква съкровена мисъл поставя по-високо от другите. В сърцето си тя пазеше друг образ за себе си, който я караше да се черви и същевременно да се гордее, а часът на нейното самопредаване бе непрекъснато в съзнанието й, затова живееше сякаш раздвоена и сама се съжаляваше. Сарказмите й носеха отпечатъка на душевното й състояние, в което я поддържаше дълбокото презрение, което ангелът на любовта, затаил се в куртизанките, изпитва към безчестната и омразна роля, играна от плътта в присъствието на душата. Едновременно зрител и актьор, съдник и провинен, тя въплъщаваше прекрасната измислица в арабските приказки, където под нечистата външна обвивка, чийто прототип е даден в Библията (тази книга на книгите) под името Навуходоносор, почти винаги се намира някакво възвишено същество. След като си бе определила да живее до сутринта след изневярата, жертвата можеше наистина да си поиграе малко с палача. Освен това сведенията, получени от Естер за скритите и срамни средства, на които баронът дължеше огромното си богатство, й бяха отнели всякакви угризения, затова й хареса да играе ролята на Атея, богиня на отмъщението според Карлос. Ето защо тя се държеше ту очарователно, ту отвратително с този милионер, който живееше единствено чрез нея. Стигнеше ли баронът до определена степен на страдание, при която пожелаваше да напусне Естер, с една сцена на нежност тя си го възвръщаше.