Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Госпожата е съгласна — казваше Адел. — Сега госпожата е при една приятелка, госпожа дьо Шанпи, която е платила за още една година наема на мебелираното жилище на улица Тетбу и сигурно ще й го отстъпи. Там за госпожата е по-удобно да приеме господин Джонсън, защото мебелите са съвсем запазени, а господинът може да й ги купи, като се споразумее с госпожа дьо Шанпи.

— Добре, моето момиче. Не е кой знае какво нещо, ама все ще намажем, ще делим наполовина… — каза мулатът на смаяната камериерка.

— Я гледай какъв негър! — възкликна госпожица Адел. — Ако вашият богаташ наистина е богаташ, ще подари мебелите на госпожата. Договорът изтича през април 1830 година и ако е в състояние, вашият господар може да го поднови.

— Мен много доволна! — заяви влизащият Пейрад, като потупа камериерката по рамото.

И той намигна на Карлос, като му кимна в смисъл, че богатият чужденец трябва да продължи играта си. Сцената обаче внезапно се промени с влизането на лице, на което нито Карлос, нито началникът на полицията можеха да направят нещо. Ненадейно се появи Корантен. Бе видял вратата отворена и пътем бе влязъл да види как старият му приятел Пейрад играе ролята на богат чужденец.

— Префектът пак ме набара! — пошепна Пейрад на ухото на Корантен. — Откри ме!

— Ние ще провалим префекта — отговори Корантен на ухото на приятеля си.

После, като поздрави сдържано, той започна скритом да оглежда полицейския чиновник.

— Стойте тук, докато се върна, отивам в Префектурата — каза Карлос. — Ако не дойда пак, можете да удовлетворите прищявката си.

Като каза шепнешком тези думи на Пейрад, за да не разруши образа му в очите на камериерката, Карлос излезе, стараейки се да не остава по-дълго под погледа на новодошлия, в когото бе съзрял една от онези русокоси и синеоки личности, които могат да те вледенят от ужас.

— Това беше изпратеният от префекта полицейски чиновник — каза Пейрад на Корантен.

— Този ли? — отговори Корантен. — Хванал си се на въдицата. Този човек е сложил три тестета карти в обувките си, това личи от начина, по който е стъпил вътре, а на един полицейски служител не е нужно да се дегизирва!

И Корантен слезе бързо надолу, за да изясни съмненията си; Карлос вече се качваше във файтона.

— Ей, господин абат!… — викна Корантен.

Карлос обърна глава, видя Корантен и се качи в колата. И все пак Корантен успя да извика през вратичката:

„Това бе всичко, което исках да зная! Карай на кея Малаке!“ — викна той на кочияша със сатанинска подигравка в гласа и в погледа.

„Хайде — каза си Жак Колен, — свършено е с мен, разбрали са кой съм; сега трябва да бъда по-бърз от тях и главно да разбера какво искат от нас.“

Корантен бе видял пет-шест пъти абат Карлос Ерера, а погледът на този човек не можеше да се забрави. Най-напред Корантен бе познал широките рамене, после подпухналостите по лицето и бе видял измамата с трите пръста височина, получена от вътрешен ток.

— Ох, старче, накарали са те да издадеш! — каза Корантен, като видя, че в спалнята няма друг освен Пейрад и Контансон.

— Кой беше? — викна Пейрад с металически нотки в гласа. — Ще използувам последните си дни да го сложа на скара и да го изпека на нея.

— Това е абат Карлос Ерера, по всяка вероятност испанският Корантен. Всичко се изяснява. Испанецът е страшно покварен тип, той иска да направи състояние на оня младеж, като спечели от леглото на едно красиво момиче… Ти ще кажеш искаш ли да излезеш насреща на човек-дипломат, който ми се вижда дяволски хитър.

— О — възкликна Контансон, — той получи тристата хиляди франка в деня на арестуването на Естер, той беше във файтона! Спомням си тия очи, това чело и белезите от едра шарка.

— Ах! Каква зестра щеше да има малката ми Лиди! — възкликна Пейрад.

— Можеш да си останеш дегизиран — каза Корантен. — За да хвърлим едно око при Естер, трябва да я свържем с Вал-Нобл. Естер е била любовницата на Люсиен дьо Рюбампре.

— Вече са измъкнали повече от петстотин хиляди франка от Нюсенжан — забеляза Контансон.

— И още толкова им трябват — продължи Корантен, — имението Рюбампре струва един милион. Татенце — потупа той по рамото Пейрад, — ще получиш повече от сто хиляди франка, за да омъжиш Лиди.

— Не ми говори така, Корантен. Ако планът ти пропадне, не знам какво бих направил…

— Може би ще ги имаш още утре. Абатът, драги мой, е много хитър, шапка трябва да свалим пред него, той е старшията на дяволите, но ми е в ръцете и понеже е умен, ще се предаде. Гледай да се покажеш глупав като всеки богат чужденец и не се бой от нищо.