Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Вечерта на този ден, когато истинските противници се бяха срещнали лице в лице, и то на равен терен, Люсиен отиде на гости в дома Гранлийо. Там имаше много хора. Пред всички присъствуващи херцогинята задържа за малко Люсиен при себе си и беше чудесна с него.

— Направили сте някакво малко пътешествие? — запита тя.

— Да, госпожо херцогиньо. В желанието си да улесни женитбата ми сестра ми направи голяма жертва и аз успях да откупя имота в Рюбампре и да го възстановя изцяло. Имах обаче в лицето на моя адвокат от Париж много способен човек, та той успя да ми спести исканията, които търговците на имоти щяха да предявят, ако знаеха кой е купувачът.

— Има ли там замък? — запита, без да сдържа усмивката си Клотилд.

— Има нещо подобно на замък, но най-разумно би било то да се използува като материал и да се построи модерна сграда.

Заедно с усмивката на задоволство очите на Клотилд излъчваха пламъци от щастие.

— Тази вечер ще изиграете с баща ми партия робе? — каза му тя тихо. — Надявам се, че след петнадесет дни ще ви поканят на вечеря.

— Е, драги господине — обърна се към него херцог дьо Гранлийо, — казват, че сте купили имението Рюбампре, моите поздравления. Това е отговор на онези, които твърдяха, че имате дългове. Ние, аристократите, можем, подобно на Франдия и Англия, да имаме само държавни дългове; безимотните хора обаче, търговците, не могат да си позволят такова държане…

— О, господин херцог, аз дължа още петстотин хиляди франка за имението.

— Е, тогава ще трябва да се ожените за момиче, което да ви ги донесе като зестра; само че в нашите кръгове мъчно ще намерите партия с такова богатство, тук дават малко пари на дъщерите.

— Достатъчно е името им — отвърна Люсиен.

— Само трима играчи на вист сме: Мофриньоз, д’Еспар и аз; желаете ли да бъдете четвъртият? — запита херцогът Люсиен, посочвайки му масата за игра.

Клотилд застана до тях да гледа как играе баща й.

— Тя иска аз да спечеля — каза херцогът, потупвайки ръцете на дъщеря си и поглеждайки отстрани Люсиен, който остана сериозен.

Люсиен бе партньор на господин д’Еспар и загуби двадесет луидора.

— Мила мамо — каза Клотилд на ухото на майка си, — той има съобразителността да загуби.

В единадесет часа, след като размени няколко любовни думи с госпожица дьо Гранлийо, Люсиен се прибра и си легна с мисъл за пълното тържество, на което щеше да се радва след месец, защото той не се съмняваше вече, че ще го приемат като годеник на Клотилд и ще се ожени за нея преди постите на 1830 година.

На другия ден, по времето, когато Люсиен пушеше няколко цигари след обеда заедно с угрижения Карлос, им съобщиха за пристигането на господин дьо Сент-Естев (каква злободневка!), който искал да говори с абат Карлос Ерера или с господин Люсиен дьо Рюбампре.

— Казахте ли долу, че съм заминал? — запита абатът.

— Да, господине — отвърна прислужникът.

— Добре тогава. Приеми този човек — каза той на Люсиен, — но да не кажеш някоя дума, която да ни изложи или да се издадеш с някакво движение на изненада, това е врагът.

— Ти слушай — отвърна Люсиен.

Карлос се скри в съседната стая и видя през цепнатината на вратата Корантен, когото едва позна по гласа, до такава степен този забележителен, но неизвестен за него човек умееше да се преобразява! В този момент Корантен приличаше на стар финансов началник на отдел.

— Нямам честта да ме познавате, господине — каза той, — но…

— Извинете, че ви прекъсвам, господине — пресече го Люсиен, но…

— … но става въпрос за женитбата ви с госпожица Клотилд дьо Гранлийо, която няма да се състои — довърши бързо Корантен.

Люсиен седна и не каза нищо.

— Вие сте в ръцете на човек, който притежава и власт, и воля, и средства да докаже на херцог дьо Гранлийо, че земята на имението Рюбампре ще бъде платена с парите, които един глупак е дал за любовницата ви госпожица Естер — продължи Корантен. — Лесно ще бъдат открити присъдите, заради които госпожица Естер е била съдебно преследвана, а има и начини да се накара д’Етурни да проговори. Ще бъдат разкрити извънредно ловките машинации, приложени спрямо барон дьо Нюсенжан… Засега обаче всичко може да се уреди. Дайте ми сто хиляди франка и ще ви оставим на мира… Тази работа не ме засяга лично. Аз съм пълномощникът на хората, предприели това изнудване .

Корантен би могъл да говори още час, Люсиен пушеше цигарата си най-безгрижно.

— Господине — отговори той, — не желая да зная кой сте, защото хората, които се нагърбват с подобни поръчки, нямат име, поне за мен е така. Оставих ви да говорите спокойно: аз съм си у дома. Вие не ми се виждате лишен от здрав разум, чуйте сега моя отговор.