Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Не — отговори му той. — Кажете тихичко на кочияша да кара в Префектурата.

Пейрад и Карлос бяха заедно в колата. Карлос държеше един кинжал и бе готов да го забие. Файтонът бе каран от доверено лице, способно да остави Карлос да слезе, без да го забележи, и да се учуди при пристигането си, че намира труп в колата. Шпионите никога не ги търсят. Правосъдието оставя почти всички подобни убийства ненаказани, защото е трудно да прогледне в тях.

Пейрад хвърли изпитателен поглед към служителя, изпратен от префекта на полицията, и остана доволен от образа на Карлос: гол череп, на тила с бръчки, напудрени коси; на болнавите и зачервени, нуждаещи се от грижи очи — чифт леки, чиновнически очила със зелени двойни стъкла; очите бяха доказателство за срамни болести; риза от тънко платно с пригладено, плисирано жабо, износена, черна сатенена жилетка, панталони на съдебен служител, груби черни, копринени чорапи и обувки с фльонги, дълъг черен редингот, черни и непрани от десет дни ръкавици за четиринадесет су, златна верижка за часовник: това бе ни повече, ни по-малко низш съдебен служител, наричан противоречиво полицейски надзирател .

— Драги господин Пейрад, съжалявам, че човек като вас става предмет на наблюдения и че с поведението си давате повод за това. Маскировката ви не е по вкуса на господин префекта. Ако смятате да се изплъзнете по този начин от наблюденията ни, грешите. Навярно сте взели шосето от Англия при Бомон-сюр-Оаз?

— При Бомон-сюр-Оаз — потвърди Пейрад.

— Или при Сен-Дьони? — запита мнимият съдебен служител.

Пейрад се смути. Новият въпрос чакаше отговор. А отговорът, какъвто и да беше, бе опасен. Утвърдителният се превръщаше в подигравка; отрицателният — ако този човек знаеше истината — щеше да го погуби. „Хитър е“ — помисли си той и загледа полицейския чиновник с усмивка, така че тя да бъде отговорът му. Усмивката бе приета без възражения.

— С каква цел сте се дегизирали, защо сте наели апартамент в хотел „Мирабо“, а Контансон сте издокарали като мулат? — запита полицейският чиновник.

— Господин префектът ще постъпи с мен, както намери за добре, длъжен съм да давам сметка за делата си само на началниците — отговори Пейрад достолепно.

— Ако искате да кажете, че действувате за сметка на главната полиция в кралството — каза сухо мнимият агент, — ще изменим посоката и ще отидем не на улица Жерюзалем, а на улица Грьонел. По отношение на вас съм получил най-определени нареждания. Само че внимавайте! Не ви се сърдят кой знае колко и с нещо дребно може да объркате картите си. Аз лично не ви желая зло… Но да вървим!… Кажете ми истината…

— Истината? Ще ви я кажа — отвърна Пейрад и хвърли лукав поглед към зачервените очи на своя цербер.

Лицето на лъжливия съдебен чиновник остана безстрастно, окаменяло, той вършеше работата си и всякаква истина му бе безразлична; сякаш смяташе, че това е прищявка от страна на префекта. И префектите си имат натрапчиви мисли.

— Влюбих се безумно в една жена, любовницата на оня борсов агент, който сега пътешествува за свое удоволствие и за неудоволствие на заемодавците си — Фалекс.

— Госпожа дю Вал-Нобл — допълни полицейският чиновник.

— Да — потвърди Пейрад. — За да мога да я издържам един месец, което няма да ми струва повече от хиляда екю, преоблякох се като богат чужденец и взех Контансон за слуга. Това е съвсем вярно и ако се съгласите да ме оставите в колата, давам ви честната си дума на бивш генерален комисар на полицията, че ще ви чакам, качете се в хотела и разпитайте Контансон, той не само ще потвърди това, което имах честта да ви съобщя, но ще видите и камериерката на госпожа дю Вал-Нобл, която тази сутрин трябва да дойде и да ни съобщи или че господарката й приема моите предложения, или нейните условия. Старата маймуна разбира от гримаси: аз предложих хиляда франка месечно и кола; това прави хиляда и петстотин франка; подаръци за петстотин франка и още толкова за някои развлечения, вечери, представления; виждате, че като ви казвам хиляда екю, не се лъжа нито със стотинка. На моята възраст човек може да похарчи хиляда екю за последната си прищявка.

— О, татенце, че още ли обичате жените, та?… Вие ме смайвате; аз съм на шестдесет години и прекрасно минавам и без тях… Но щом като нещата са, както ги казвате, разбира се, че за да осъществите тази си прищявка, е било необходимо да се представите за чужденец.

— Вие разбирате, че Пейрад или дядо Канкоел от улица Моано…