Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Пейрад се бе решил да вземе лично участие в тази интрига не без сериозни причини. Впрочем любопитството му, както и любопитството на Корантен, бе така силно възбудено, че и без причина той пак щеше на драго сърце да се намеси в разказваната от нас драма. По това време политиката на Шарл X бе стигнала до връхната си точка. След като повери кормилото на управлението на избраните от него министри, кралят подготвяше завладяването на Алжир с цел да си послужи с този славен паспорт за онова, което нарекоха негов преврат. Никой в страната не правеше заговори и Шарл X мислеше, че няма вече противници. И в политиката, както в морето, има моменти на измамно спокойствие. Така че Корантен бе изпаднал в пълно бездействие. При такива положения, за да поддържа формата си, истинският ловец, като няма дроздове, стреля и по врабчета. Като нямало християни, Домициан например е избивал мухи. Понеже бе присъствувал при арестуването на Естер, Контансон бе преценил отлично с тънкия си усет на шпионин тази операция. Както видяхме, този чудак не си направи труда да сподели преценката си с барон дьо Нюсенжан. „Кой печели от парите, измъквани поради страстта на банкера?“ — бе първият въпрос, който двамата приятели си зададоха. След като разбра, че Азѝ е едно от действуващите лица на пиесата, Контансон започна да се надява да стигне чрез нея до автора; тя обаче му се изплъзна от ръцете за известно време, криейки се като змиорка в парижката тиня, а когато я намери като готвачка при Естер, сътрудничеството на мулатката му се видя необяснимо. Макар че подозираха някаква тъмна афера, двамата майстори в шпионажа срещнаха за първи път неразгадаем текст. И при трите последователни и смели нахълтвания в къщата на улица Тетбу Контансон срещна най-упорито мълчание. Докато Естер живееше там, вратарят като че ли бе обладан от ужасен страх. Може би Азѝ бе заплашила всички в къщи с отровни кюфтета, в случай че проговорят. На другия ден след излизането от това жилище Контансон намери същия вратар, но вече малко по-сговорчив; съжалявал много, разправяше той, за младата дама, която го хранела с остатъците от трапезата си.

Преоблечен като търговски посредник, Контансон се пазареше за жилището и слушаше оплакванията на вратаря, като се шегуваше и прекъсваше думите му с възклицания като: „Ами! Как е възможно!…“„Да, господине, младата дама живя пет години тук, без да излезе някъде; любовникът й, който я ревнуваше, макар че тя бе безукорна, вземаше най-големи предпазни мерки, когато идваше и влизаше тук или като си отиваше. Много красив младеж беше.“

По това време Люсиен се намираше още в Марсак при сестра си, госпожа Сешар; но щом той се върна в Париж, Контансон изпрати вратаря на кея Малаке да запита господин дьо Рюбампре съгласен ли е да продаде мебелите от апартамента, който госпожа Ван-Богсек е напуснала. Тогава портиерът позна в Люсиен тайнствения любовник на младата вдовица, а това бе достатъчно за Контансон. Нека си представим дълбокото, макар и неиздадено учудване, обзело Люсиен и Карлос, които се престориха, че мислят вратаря за луд и дори се опитаха да му го внушат.

За двадесет и четири часа Карлос организира хайка, която да хване Контансон в шпиониране на местопрестъплението. Преоблечен като носач в халите, Контантон вече два пъти бе донасял купените сутринта от Азѝ провизии и двата пъти бе влизал в жилището на улица Сен-Жорж. От своя страна Корантен също започна да действува; възпираше го обаче истинската личност, скрита зад Карлос Ерера, защото той скоро узна, че този абат, таен пратеник на Фердинанд VII, е дошъл в Париж към края на 1823 година. И все пак Корантен трябваше да научи кои са причините, подтикващи този испанец да покровителствува Люсиен дьо Рюбампре. Скоро Корантен получи доказателства, че Естер е била пет години любовница на Люсиен. Значи, заменяването на Естер с англичанката бе станало в негов интерес. Люсиен нямаше никакви средства, отказваха му ръката на госпожица дьо Гранлийо, а току-що бе купил за един милион имението Рюбампре. Корантен пораздвижи ловко генералния директор на полицията, на когото префектът разказа във връзка с Пейрад, че тъжителите в тази афера са не някои други, а граф дьо Серизи и Люсиен дьо Рюбампре.

— Разбрахме каква е работата! — провикнаха се Пейрад и Корантен.

За миг планът на двамата приятели бе готов.

— Това момиче — каза Корантен — е имало разни връзки, има и приятелки. Не е възможно да не се намери измежду тях някоя, изпаднала в беда; един от нас трябва да изиграе ролята на богат чужденец, който ще й поеме издръжката: ще ги накараме да дружат. Те винаги се нуждаят една от друга, за да разиграват любовниците си, и тогава ще влезем вътре в крепостта.