Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

На вечеря дойде ред на барона да се изненада, като вкуси яденето на Азѝ.

— Ас распирам сашто я наричате Аси — каза той, — тофа е асиатска кухня .

— О, започвам да вярвам, че ме обича — забеляза Естер на Йороп, — каза нещо като духовитост.

— Снам още много — каза баронът.

— Я гледай! Той бил като Тюркаре, и то повече дори, отколкото разправят хората! — възкликна весело куртизанката при този отговор, който бе напълно в духа на известните наивни думички, изплъзнали се от устата на банкера.

Яденето бе с много подправки, за да разстрои стомаха на барона, та той да си отиде рано в къщи; така че това бе всичко, което можа да получи от първата си среща с Естер в областта на насладите. В театъра му се наложи да изпие безкрайно количество чаши с подсладена вода, при което през антрактите оставяше Естер сама. Същия ден, поради една случайност, която напълно можеше да се предвиди, на представлението бяха Тюлиа, Мариет и госпожа дю Вал-Нобл. „Ришар д’Арленгтон“ има луд и заслужен успех, какъвто може да се види само в Париж. Като гледаха тази пиеса, всички мъже разбираха, че могат да изхвърлят законните си съпруги през прозореца, а на всички жени бе приятно да видят колко несправедливо ги потискат. Жените си казваха: „Това е вече прекалено, нас ни довеждат до… но и то често ни се случва!…“ А жена с красотата и тоалета на Естер не можеше да блести безнаказано в предна ложа на театъра при Порт-Сен-Мартен. Затова още при второто действие в ложата на двете балерини стана нещо като революция, чиято причина бе пълната прилика на красивата непозната с Ла Торпий.

— Хайде де! Че откъде се е появила? — запита Мариет госпожа дю Вал-Нобл. — Аз мислех, че се е удавила…

— Но тя ли е? Вижда ми се тридесет и седем пъти по-млада и по-красива от преди шест години.

— Може би се е запазила в лед, като госпожа д’Еспар и госпожа Зайоншек — намеси се граф дьо Бранбур, който бе завел трите жени на представление в една ложа в партера. — Не е ли това „плъхчето“, което искахте да ми изпратите, за да омотаем чичо ми? — запита той Тюлиа.

— Именно — отвърна тя. — Дю Брюел, я вървете към оркестъра да видите тя ли е.

— Как само се перчи! — възкликна госпожа дю Вал-Нобл, послужвайки си с един чудесен израз от езика на леките жени.

— О — възрази граф дьо Бранбур, — тя има право, защото е с моя приятел барон дьо Нюсенжан. Отивам при тях.

— Да не би това да е така наречената „Жан д’Арк“, която била завладяла Нюсенжан, от три месеца ни надуват главата с това?… — запита Мариет.

— Добър вечер, драги бароне — каза Филип Бридо, влизайки в ложата на Нюсенжан. — Значи, сте се събрали с госпожица Естер?… Госпожице, аз съм нещастният офицер, когото някога трябваше да избавите от едно премеждие в Исудьон… Филип Бридо…

— Не познавам такъв човек — отвърна Естер и насочи бинокъла си към залата.

— Коспошицата не се нарича Ездер; името й е коспоша тьо Жампи (Шампи), тофа е етно малко имение, което ас купил са нея … — отвърна баронът.

— Умеете да вършите тези работи — забеляза графът, — затова онези дами твърдят, че госпожа дьо Шампи много се кокошинела … Щом не желаете да си спомните за мене, може би ще благоволите да познаете Мариет, Тюлиа и госпожа дю Вал-Нобл — продължи парвенюто, получил благоволението на престолонаследника благодарение на херцог дьо Мофриньоз.

— Ако тези дами се отнесат добре към мене, и аз ще бъда добре разположена към тях — отвърна сухо госпожа дьо Шампи.

— Добре — възкликна Филип, — те ще се отнесат прекрасно, наричат ви „Жан д’Арк“.

— Е топре! Ако те шелаят та фи брафат компания, ас ште фи озтафя с тех, саштото преятох — каза Нюсенжан. — Колата и бризлугата фи ште тойтат та фи фсемат… Тяфол та я фсеме тас Азѝ!…

— За пръв път излизаме и ще ме оставите сама! — викна Естер. — Хубава работа! Човек трябва да е готов да умре на поста си. Аз имам нужда от кавалера си, за да изляза. Ако някой ме обиди, значи, няма кого да извикам?…

Егоизмът на стария милионер трябваше да отстъпи пред задълженията на влюбения. Баронът се мъчеше, но остана. Естер имаше основание да задържи кавалера си. Ако приемеше бившите си познати, нямаше да я разпитват така сериозно в присъствието на Нюсенжан. Филип Бридо побърза да се върне в ложата на балерините, на които разказа как стоят нещата.

— Ах! Тя е сега собственица на моята къща на улица Сен-Жорж! — каза с огорчение госпожа дю Вал-Нобл, която по израза на тези дами бе останала без кола .