Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Нощта вече падаше, когато влюбеният старец се върна, и букетът бе станал излишен. Времето да се отива зиме на Шан-з-Елизе е от два до четири часа. Все пак колата послужи на Естер да отиде от улица Тетбу до улица Сен-Жорж, където тя влезе в притежание на малкия тфорец . Нека кажем, че Естер не бе била досега още предмет на такъв култ, нито на подобни разноски, затова остана изненадана. Подобно обаче на всички знатни и неблагодарни жени тя се въздържа да изрази и най-малката почуда. Когато влезете в църквата „Сан Пиетро“ в Рим, за да ви накарат да оцените размерите или височината на тази кралица на катедралите, показват ви малкото пръстче на някоя статуя с не знам каква си височина, а на вас то ви се струва най-обикновено пръстче. Толкова много са критикували описанията, макар че те са необходими за историята на нашите нрави, че тук се налага да направим като водачите в Рим. И така, влизайки в трапезарията, баронът не можа да се въздържи да не накара Естер да попипа плата на пердетата, драпирани богато, по царски, подплатени с бяло моаре и гарнирани с ширити, достойни за корсажа на португалска принцеса. Платът бе коприна, донесена от Кантон; китайското търпение бе нарисувало по него азиатски птички със съвършенство, което може да се срещне само по средновековните ръкописи или в молитвеника на Шарл V — гордост на императорската библиотека във Виена.

— Струфал е тфе хиляти франка аршина на етин милорт, който го тонесъл от Индия .

— Много хубаво. Прекрасно! Какво удоволствие ще бъде да пием тук шампанско! — каза Естер. — Пяната няма да изцапа паркета!

— О, госпожо — каза Йороп, — ами я вижте килима!…

— Килимът е бил прафен са моя бриятел херцок Дорлоня, но на неко му се сдруфа мноко скъп и ас ко фсех, саштото сте кралица! — каза Нюсенжан.

По някакво съвпадение излезе, че килимът — дело на един от нашите най-добри художници, подхожда на криволиците на китайската тъкан. Стените, рисувани от Шинер и Леон дьо Лора, изобразяваха сладострастни сцени, които изпъкваха още повече поради дърворезбите по абаносовите пана, доставени прескъпо от Зомерард; леките златни нишки привличаха дискретно светлината. Останалото можете да си представите сами.

— Добре направихте, че ме доведохте тук — забеляза Естер, — ще ми трябва цяла седмица, докато свикна с моята къща, та да не приличам на парвеню…

— Моята къшта! — повтори радостно баронът. — Сначи, бриемате?…

— Ами да, стократно „да“, глупаво животно — отвърна тя с усмивка.

— Шифотно е тостатъчно…

— Казвам „глупаво“, за да стане галено — добави тя, като го гледаше.

Бедният „рис“ улови ръката на Естер и я постави на сърцето си; той бе достатъчно близо до животните, за да има усещания, но бе прекалено глупав и не можеше да ги изрази.

— Фиште как тупа… от етна нежна тумичка! — каза той. После отведе своята богиня (покиня) в спалнята.

— О, госпожо — каза Йожени, — аз не мога да остана тук! На човек му се приисква веднага да си легне!

— Добре — отвърна Естер, — ще ти дам наведнъж всичко това… Виж какво, тлъстото ми слонче, след вечеря ще отидем заедно на представление. Ужасно ми се прииска да отида на театър.

Точно пет години бяха изминали, откакто Естер не бе ходила на театър. По това време цял Париж се мъкнеше на Порт-Сен-Мартен, за да гледа „Ришар д’Арленгтон“, една от пиесите, превърнати от изразителната игра на актьорите в изображение на страшната действителност. Като всички простодушни хора, и Естер обичаше да изпитва трепета на ужаса, а също така да се разнежва и да плаче.

— Ще отидем да видим Фредерик Льометр — заяви тя, — обожавам този актьор!

— Тофа е етна тифашка трама — каза Нюсенжан, разбрал в миг, че ще трябва да се покаже с Естер.

Баронът изпрати лакея си да наеме една от двете странични ложи, запазени за премиерите. Още едно своеобразие на Париж! Дори и когато застаналият на глинените си крака Успех изпълни театралната зала, винаги има една странична ложа, която може да се ангажира десет минути преди вдигането на завесата; директорите на театрите я пазят за себе си, освен ако не трябва да задоволят нечия страст като Нюсенжановата. Подобно на ранните зеленчуци на Шьове, тази ложа е данък за прищевките на хората от парижкия Олимп.

Излишно е да говорим за сервизите. Нюсенжан бе струпал три: малък, среден и голям. Десертните прибори на големия сервиз бяха от изваяно позлатено сребро. За да не излезе, че претрупва масата със златни и сребърни предмети, банкерът бе добавил към сервизите още един, от чуден, фин порцелан по типа на саксонския, който струваше повече от сребърната посуда. Колкото до покривките за маси, имаше от Саксония, Англия, Фландрия и Франция, които се съревноваваха по съвършенството на втъканите по тях цветя.