Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Естер зачака отговора със страх и мъка.

— Бих умрял като негрите, като нагълтам езика си — продължи той след кратко мълчание. — А вие с вашите преструвки издавате следите ми. Какво толкова много ви бях поискал?… Да навлечете за шест месеца, за шест седмици, дрехата на Ла Торпий и да си послужите с нея, за да измъкнем един милион… Люсиен няма да ви забрави никога! Мъжете не забравят човека, който остава в спомените с щастието, на което се радват всяка сутрин, като се събуждат богати. Люсиен стои по-високо от вас… По-рано той обичал Корали, а тя умряла; той нямал с какво да я погребе, но не направил като вас преди малко, те припаднал, макар че е поет; написал шест весели стихотворенийца, получил за тях триста франка и платил погребението на Корали. Притежавам тези стихове, зная ги наизуст. Хайде сега, съчинете и вие вашите песни; бъдете весела, игрива! Бъдете такава, че да не може да ви се противостои… и ненаситна! Разбрахте ли ме? Не ме карайте да говоря повече… Целунете татко си… Сбогом…

Когато след половин час Йороп влезе при господарката си, намери я коленичила пред разпятието в позата на Мойсей пред храста при Ореб, предадена от най-вярващия от всички художници и изобразяваща дълбоко и пълно обожаване на Йехова. С молитвата си Естер се отказваше от красивия си, почтен и добродетелен живот, който си бе създала, от честта и любовта си. Тя се изправи.

— О, госпожо, никога не сте били по-красива! — възкликна Прюданс Сервиен, смаяна от възвишената красота на господарката си.

И тя обърна бързо огледалото, та да може нещастната девойка да се види. В очите й бе останало още нещо от възнеслата се към небето душа… Лицето й сияеше. Потопени в сълзи, но пресушени от огъня на молитвата, клепките й приличаха на окъпани от летен дъжд листа; слънцето на чистата любов ги караше да блестят за последен път. Устните й още пазеха като че ли следи от последните молитви към ангелите, от които тя навярно бе взела венеца на мъченичеството, след като им бе поверила неопетнения си живот. С една дума, бе бляскаво величествена като Мария Стюарт при сбогуването й с короната, земята и любовта.

— Бих искала Люсиен да ме види такава — каза тя и задавено въздъхна. После продължи с тръпнещ глас: — А сега, да се веселим!

Чувайки тази дума, Йороп остана втрещена, сякаш бе чула някой ангел да богохулствува.

— Е, какво си ме загледала, като че ли в устата си имам карамфилови зърна, а не зъби? Отсега нататък ставам безчестно и долно същество, крадла , проститутка и чакам милорда. Затова затопли банята и приготви дрехите ми. Вече е обед, баронът навярно ще дойде, като излезе от Борсата, и аз ще му кажа, че го чакам, нека Азѝ му приготви царска вечеря, искам да го подлудя, този човек… Хайде, върви, върви, моето момиче… Ще се веселим, тоест ще работим .

Тя седна пред писалищната маса и написа следното:

„Приятелю, ако готвачката, която ми изпратихте, не бе работила по-рано при мене, щях да помисля, че намерението ви е да ми съобщите колко пъти сте припадали онзи ден след получаването на трите ми бележчици. (Какво да ви кажа? Тогава бях много нервна и прехвърлях спомени от жалкия си живот.) Аз обаче познавам искреността на Азѝ. Не се разкайвам, че съм ви причинила мъка, защото тя помогна да ми докажете колко съм ви скъпа. Такива сме ние, нещастните, презирани жени: истинското чувство ни трогва много повече, отколкото предметът на луди разходи. Що се отнася до мен, винаги съм се страхувала да не бъда като закачалката, на която закачвахте себелюбието си. Да, въпреки прекрасните ви възражения, мислех, че гледате на мене като на продажна жена. Сега обаче ще бъда послушна, но при условие все пак мъничко да ми се подчинявате. Ако това мое писмо може да замени предписанията на лекаря, елате при мене, като излезете от Борсата. Ще намерите жената, която се смята до края на живота си ваш източник на наслади, без оръжие, накитена с подаръците ви.

В Борсата баронът се показа така весел, доволен и привидно сговорчив, позволи си толкова много шеги, че дю Тийе и Келер, които също бяха там, не можаха да не го запитват за причината на веселостта му.

— Опича ме… Скоро ште прафим тършезтво на къштата — довери той на дю Тийе.

— На каква сума ви излиза всичко това? — намеси се грубо Франсоа Келер, за когото казваха, че госпожа Колвил му струвала двадесет и пет хиляди франка годишно.

— Таси шепа е анкел, тя никока не ми е искала и зтотинка .