Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Нищо не можеше да бъде по-гибелно за Естер от решението, взето от Нюсенжан. Като се бореше против изневярата, бедната куртизанка се бореше за живота си. Тази толкова естествена защита Карлос наричаше превземки . И така, като взе предвидените за подобни случаи предпазни мерки, Азѝ отиде да съобщи на Карлос разговора си с барона и ползата, която бе извлякла от него. Гневът на Карлос бе страшен като самия него; той отиде веднага с кола със спуснати перденца при Естер, като накара кочияша да вкара колата чак в двора. Когато се качи при бедното момиче, този двоен фалшификатор още бе пребледнял; Естер го погледна и се отпусна в креслото с подкосени крака.

— Какво ви е, господине? — запита го тя, разтърсена от тръпки.

— Остави ни сами, Йороп — каза той на камериерката.

Естер погледна към прислужницата си, както дете би погледнало майка си, ако някой убиец го разделя от нея, за да му отнеме живота.

— Знаете ли къде ще изпратите Люсиен? — запита Карлос, като останаха двамата сами.

— Къде?… — запита тя със слаб глас, като едва се осмели да погледне палача си.

— Там, откъдето аз идвам, съкровището ми.

Пламъци заиграха пред очите на Естер, която продължаваше да гледа.

— На каторга — добави той с нисък глас.

Естер затвори очи, краката й се опънаха, ръцете й_ _увиснаха, тя пребеля. Карлос позвъни. Влезе Прюданс.

— Свести я — каза той студено, — не съм свършил.

Той се разхождаше из гостната, докато чакаше. Прюданс — Йороп, бе принудена да го замоли да пренесе Естер на леглото; той я вдигна с лекота, издаваща атлетическата му сила. Необходими бяха най-силни лекарства, за да накарат Естер отново да почувствува страданията си. След един час бедното момиче се съживи, за да изслуша този жив кошмар, седнал на крайчеца на леглото й с втренчени и искрящи очи — сякаш две струи стопено олово.

— Слушай, сърце мое — продължи той, — Люсиен се намира между великолепен, щастлив и изпълнен с уважение и достойнство живот и дупката с вода, тиня и камъни, където щеше да се хвърли, когато го срещнах. Преди да получи за него титлата маркиз и да му даде онази дълга върлина, наречена Клотилд, чрез която Люсиен ще се издигне до властта, семейство Гранлийо иска от това скъпо дете да притежава земя за един милион франка. Благодарение на нас двамата Люсиен току-що можа да откупи майчиния си имот, стария замък Рюбампре, който не струваше кой знае колко: тридесет хиляди франка: адвокатът му обаче успя чрез сполучливи преговори да прибави към него имот за един милион, срещу който сме платили триста хиляди франка. Замъкът, разноските, възнагражденията на лицата, които прикриха работата на тамошните хора, погълнаха останалото. Вярно е, че тук имаме сто хиляди франка, вложени в сделки, които до няколко месеца ще ни донесат от двеста до триста хиляди франка; но пак ще ни останат да изплащаме четиристотин хиляди франка… След три дни Люсиен се връща от Ангулем, където отиде, за да не го заподозрат, че е спечелил състоянието си от нищелките на дюшеците ви…

— О, не! — каза тя и вдигна очи, изпълнени с благородство.

— Питам ви, сега ли е моментът да се плаши баронът? — каза той спокойно. — А вие едва не сте го убили оня ден! Прочел писмото ви и припаднал като жена. Имате прекрасен стил, поздравявам ви. Какво щеше да стане с нас, ако баронът беше умрял? Когато Люсиен излезе от църквата „Сен-Тома-д’Акен“ като зет на Гранлийо, вие, ако искате, влезте в Сена… дори, любов моя, ще ви подам ръка, та да потънем заедно. И това е начин да свършим. Но я си помислете малко! Не е ли по-добре да живеете и да си казвате ежечасно: „Това блестящо обществено положение, това щастливо семейство…“, защото той ще има и деца… деца! (Мислили ли сте някога за удоволствието да заровите ръце в косите на неговите деца?)

Естер затвори очи и потръпна.

— Да! Като вижда изградено такова щастие, човек си казва: „Това е мое дело!“

Настъпи кратко мълчание, през което тези двама души продължиха да се гледат.

— Ето какво се опитах да направя от един отчаян човек, който беше готов да се хвърли във водата — продължи Карлос. — Егоист ли съм? Така трябва да се обича! Такава преданост се изпитва само към кралете; но за мен моят Люсиен все едно, че е крал! Дори и да ме приковат до края на живота ми в старите вериги, струва ми се, че бих останал спокоен при мисълта: „Той е на бал, той е в двореца!“ Душата и умът ми щяха да тържествуват, докато пазачите се гаврят с жалкото ми тяло! А вие сте жалка женска и любовта ви е такава! Любовта на куртизанката обаче би трябвало да бъде (както при всички покварени хора) средство за осъществяване на майчинството, въпреки че природата ви наказва с безплодие! Ако един ден открият под обвивката на абата Карлос Ерера каторжника, какъвто бях по-рано, знаете ли какво бих направил, за да не издам Люсиен?