Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— О, ама това гърне с милиони вече ми дотегна! — възкликна превърналата се отново в куртизанка Естер.

Тя взе един лист за писма и написа по цялата му дължина прочутото изречение на Скриб, превърнало се за негова чест в пословица: „Много си въобразявате!“

След четвърт час обаче, обзета от угризения, Естер написа следното писмо:

„Господин барон,

Не обръщайте ни най-малко внимание на писмото, което получихте от мене; бях се пренесла в буйните години на моята младост; така че простете на едно бедно момиче, което трябва да си остане робиня. Никога не съм чувствувала така пълно унизеното си положение, както от деня, когато ме предадоха на вас. Вие платихте, аз съм ви задължена. Няма нищо по-свято от дълговете на безчестието. Нямам правото да свърша със себе си, като се хвърля в Сена. Човек винаги може да плати дълга си с тази ужасна монета, но тя е добра само за едната страна; следователно ще ме намерите готова да изпълня заповедите ви. В една-единствена нощ ще искам да платя всички суми, вложени за този съдбоносен час, а уверена съм, че един час, прекаран с мене, струва милиони, толкова повече, че той ще бъде пръв и последен. След това ще съм ви се изплатила и ще мога да напусна живота. След падението си почтената жена има някаква надежда да се поправи; ние обаче, куртизанките, пропадаме много ниско. Ето защо аз съм взела вече решението си, и то така, че ви моля да запазите това писмо като доказателство за причината на смъртта на онази, която се нарича

Като изпрати и това писмо, Естер започна да съжалява и след десет минути написа трето. Ето го:

„Прощавайте, скъпи бароне, пак аз ви пиша. Не съм искала нито да се подигравам с вас, нито да ви наскърбя; исках само да ви накарам да поразсъждавате по следното просто нещо: ако си останем като баща и дъщеря, ще изпитате слабо, но трайно удоволствие; ако настоявате за изпълнението на договора, ще плачете за мен. Не желая да ви отегчавам повече: денят, в който предпочетете любовната наслада пред другото щастие, ще бъде последен за мен.

При получаването на първото писмо баронът изпадна в студена ярост, от която един милионер може да умре; той се погледна в огледалото, позвъни и викна на новия си прислужник:

— Паня са краката!…

Докато си киснеше краката, пристигна второто писмо; той го прочете и загуби съзнание. Отнесоха милионера в леглото му. Като дойде на себе си, видя седналата до него госпожа дьо Нюсенжан.

— Това момиче има право! — каза му тя. — Защо искате да купите любовта?… Продава ли се тя на пазара? Я да видя какво сте писали?

Баронът подаде черновите и госпожа дьо Нюсенжан ги прочете с усмивка. Тогава пристигна третото писмо.

— Чудно момиче! — възкликна баронесата, като прочете и него.

— Какфо да прафя, коспошо? — запита баронът жена си.

— Ще чакате.

— Та чакам! — продължи той. — Природата е песмилостна…

— Слушайте, драги мой — каза баронесата, — напоследък бяхте чудесен към мене, затова ще ви дам един добър съвет.

— Фие сте топра шена!… — отговори той. — Прафете тълкофе, ас ште ги блатя …

— Това, което ви се случи при получаването на писмата, трогва повече жената, отколкото похарчените милиони или всичките ви писма, колкото и хубаво да са написани: постарайте се тя косвено да го научи и може би ще стане ваша… И нямайте никакви угризения, няма да умре от това — продължи госпожа дьо Нюсенжан, оглеждайки хубаво мъжа си.

Госпожа дьо Нюсенжан нямаше понятие за природата на куртизанката.

„Колко е умна коспоша ди Нусинген!“ — каза си баронът, когато жена му излезе. Но колкото и да се възхити от хитрия съвет, който току-що бе му дала баронесата, не можа да измисли как да го използува; така че не само се чувствуваше, но и направо си казваше, че е глупец.

Глупостта на човека, боравещ с пари, макар и станала пословична, е все пак относителна. С умствените способности става както с физическите. Силата на танцьора е в краката му, силата на ковача в ръцете; хамалинът от халите привикна да пренася товари, певецът обработва гласа си, а пианистът укрепва китките си. Банкерът се стреми да комбинира сделки, да ги съпоставя и да раздвижва печалбите, както авторът на водевили се научава да комбинира различни ситуации, да ги проучва и размества героите си. Така че от барон дьо Нюсенжан не трябва да се иска остроумен разговор, както от математика не може да се изисква поетично мислене. Колко творци се срещат в дадена епоха, които в житейското ежедневие са красноречиви и духовити като госпожа Корнюел? Бюфон е бил възтромав, Нютон не е обичал никого, лорд Байрон е обичал само себе си, Русо е бил налудничав, с мрачен характер, Лафонтен — разсеян. Ако са еднакво разпределени, човешките сили ще произведат навсякъде глупци или посредствени хора; неравномерно разпределени, те раждат несъобразност, която наричаме гений, а ако можехме да я видим, щеше да ни изглежда като осакатеност. Същият закон управлява и тялото: съвършената красота е почти винаги придружена от липса на темперамент или глупост. Паскал е бил голям математик и велик писател, Бомарше — забележителен делови човек, а Замѐ — изключителен царедворец — тези редки изключения потвърждават правилото за специализирането на човешкия ум. Така че в областта на спекулативните изчисления банкерът проявява толкова ум, ловкост, хитрост и качества, колкото и добрият дипломат в областта на националните интереси. Ако все още е способен, когато напусне работата си, банкерът пак би станал голяма личност. Един Нюсенжан, който да представлява и принц дьо Лил, и Мазарини или Дидро, е почти невъзможно човешко съчетание, каквото е било съчетанието на човешки способности у Перикъл, Аристотел, Волтер и Наполеон. Блясъкът на императорското слънце не бива да затъмнява отделния човек, императорът притежаваше чар, той бе образован и остроумен. Господин дьо Нюсенжан бе само банкер и като повечето си събратя без никаква друга мисъл извън сметките, вярваше само в сигурните стойности. Що се отнася до изкуствата, той проявяваше благоразумие и като напълваше шепите си със злато, прибягваше до познавачи; така станеше ли дума да се строи къща, да се обърне внимание на здравето, да се купи земя или рядка вещ, той се обръщаше към най-добрия архитект, най-добрия лекар, най-големия познавач на картини и статуи, най-умелия адвокат. Но понеже не съществуват заклети експерти в областта на интригите, нито пък познавачи в любовната страст, влюби ли се, банкерът изпада в трудно положение и се забърква в женските хитрини. Ето защо Нюсенжан не можа да измисли нищо по-добро от онова, което бе вече извършил, а именно да даде пари на някакъв Фронтен — независимо от това дали е жена или мъж — и той да мисли и действува вместо него. Единствено госпожа дьо Сент-Естев можеше да осъществи пътя, подсказан от баронесата. Банкерът съжаляваше горчиво, че се скара с противната търговка на тоалетни принадлежности. И все пак, вярвайки в магнетичната сила на касата си и в успокояващото лекарство с надпис „карати“, той позвъни на прислужника си и му нареди да потърси на улица Ньов-Сен-Марк отвратителната вдовица и да я замоли да дойде при него. В Париж крайностите се събират благодарение на човешките страсти. Там порокът споява непрекъснато бедния с богатия, величието с нищожеството. Императрицата иска съвет от някоя си госпожица Льонорман. С една дума, във всяка епоха велможата намира по един Рампоно.