Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Тофа е етна шена, която се фръшта към непето — отвърна баронът.

— Така ще те превърне в Юпитер — каза актрисата. — А кога ще я видим?

— О, в деня, когато ще се чествува настаняването й тук — възкликна дю Тийе.

— Не по-рано … — каза баронът.

— Ще трябва хубавичко да се постегнем, да си направим косите и да се покрием със скъпоценности — продължи Флорин. — О, какви грижи ще създадат жените на шивачките и на фризьорите си за тази вечер!… А кога?…

— Не съм ас, който сапофятфа .

— Ама че жена!… — възкликна Флорин. — Ах! Как бих искала да я видя!…

— Ас сешто — каза наивно баронът.

— Как! Къщата, мебелите и жената, всичко това ново ли ще бъде?

— Дори и банкерът — добави дю Тийе, — защото приятелят ми се вижда съвсем подмладен.

— Ще трябва обаче да възвърне поне за малко двадесетте си години — забеляза Флорин.

През първите дни на 1830 година всички в Париж говореха за любовното увлечение на Нюсенжан и за главоломния разкош в къщата му. Горкият барон бе станал за посмешище на всички; обзет от напълно разбираема ярост, той намисли като финансист да изпълни едно свое желание, което да удовлетвори бясната страст, терзаеща сърцето му. Желанието му беше, като чествува настаняването в новия дом, да изостави образа на благороден баща и да получи наградата за толкова много жертви. Тъй като Ла Торпий редовно го побеждаваше, той реши да разгледа въпроса за свързването си с нея чрез писма, така че тя да се заангажира писмено. Банкерите вярват само на полици. И така, през един от първите дни на тази година „рисът“ стана рано, затвори се в кабинета си и се залови да съчинява следното писмо, и то на добър френски език, защото той произнасяше зле, но пишеше доста добре.

„Скъпа Естер, цвете на мислите ми и единствено щастие в живота ми, когато ви казах, че ви обичам, както обичам дъщеря си, не ви казах истината, а мамех и себе си. По този начин исках само да изразя светостта на чувствата си, които не приличат на никое от чувствата, изпитвани от мъжете, първо, защото съм вече стар и, второ, защото никога не съм бил влюбен. Обичам ви толкова много, че любовта ми към вас не би отслабнала дори и да струваше колкото цялото ми състояние. Бъдете справедлива! Повечето мъже не биха видели като мене ангел във ваше лице; аз никога не съм поглеждал към вашето минало. Обичам ви, както обичам дъщеря си Огюста, а тя е единственото ми дете, и същевременно както бих любил жена си, ако тя бе способна на любов към мене. Ако щастието е единственото опрощение за един влюбен старец, запитайте се дали не играя смешна роля. Във вас виждам моята утеха, радостта на старините си. Много добре знаете, че докато съм жив, ще бъдете най-щастливата жена, а знаете също, че и след смъртта ми ще бъдете достатъчно богата, така че всички жени да завиждат на съдбата ви. Откакто имах щастието да ви заговоря, вие имате своя дял във всички мои сделки, а освен това съм открил сметка на ваше име в банката. След няколко дни ще влезете в къща, която, ако ви хареса, ще стане рано или късно ваша. Като баща ли ще ме приемете там, или най-после ще бъда щастлив?… Простете, че ви пиша така направо; но когато съм при вас, губя смелост и прекалено дълбоко чувствувам, че вие сте по-силната от двама ни. Нямам намерение да ви оскърбявам, искам само да ви кажа колко много страдам и колко е жестоко да чакам на моята възраст, когато всеки ден ми отнема и надеждите, и удоволствията. Внимателното ми държане е гаранция за искрените ми чувства. Постъпвал ли съм някога като заемодавец? Вие сякаш сте крепост, а аз не съм вече младеж. Когато ви се оплаквам, вие отговаряте, че всичко това е свързано с живота ви, и като ви слушам, аз ви вярвам; в къщи обаче изпадам в черни мисли и съмнения, срамни и за вас, и за мен. Отначало ми се сторихте много добра, невинна и красива; на вас обаче ви харесва да разрушавате тази представа. Сама преценете. Ще ми кажете, че в сърцето си таите някакво чувство, някаква безмилостна страст и отказвате да ми доверите името на човека, когото обичате… Естествено ли е това? Вие превърнахте един доста силен мъж в нечувано слаб човек… Вижте докъде съм стигнал! Принуден съм да ви питам какво бъдеще предвиждате след пет месеца на любовта ми! Освен това трябва също да зная каква роля ще играя на празненството във вашия дом. Парите не са нищо за мен, щом става въпрос за вас; не съм обаче толкова глупав, че да се отнасям с пренебрежение към тях; но дори любовта ми да е безкрайна, парите ми не са неограничени, а аз държа на тях само заради вас. Да! Ако можех да ви дам всичко, което притежавам, и беден да получа вашата обич, бих предпочел да бъда просяк, но обичан, отколкото богат и презиран от вас. Вие така ме променихте, скъпа моя Естер, че вече никой не ме познава; платих десет хиляди франка за една картина на Жозеф Бридо, защото ми казахте, че бил даровит, но непризнат. На всички бедни, срещани по пътя, давам по пет франка от ваше име. Е, и какво иска бедният старец, които гледа на себе си като на ваш длъжник всеки път, когато му правите честта да приемете нещичко от него?… Да задоволи само една своя надежда, и то каква надежда, велики боже! Не е ли по-скоро увереността, че от вас той ще получи само толкова, колкото старостта му може да вземе? Пламъкът на сърцето ми обаче ще подпомогне жестоките ви измами. Готов съм да изпълня всички условия, които ще предявите, за да бъда щастлив и да изпитам насладите, твърде намалели вече за мене; но кажете ми поне, че в деня, когато станете собственица на къщата, ще приемете сърцето и верността на оня, който до края на живота си остава