Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Касиерът (той бе почтен човек!) дойде да разбере губи ли шефът му нещо от фалита на Фалекс.

— Напротиф, траги ми Волфганг, ас ште зпечеля зто хиляди франка!

— Ах! А как?

— Как? Ште имам малка кашта, която тоси нештасник Фалекс потготвял за своята люпофница. Ште там петесет хиляди франка на кретиторите и ште получа фсишко; нотариусат Карто ште получи од мен нарештания са каштата, саштото собственикът е притезнен… Ас снаял тофа, но малко бил сакупил ума … Зкоро мойта пошествена Ездер ште шифее фаф малак тфорец … Фалекс ме сафете там: прелест и сафсем ефтина… Точно като са мен .

Фалитът на Фалекс принуди барона да отиде на Борсата; невъзможно му бе обаче да излезе от улица Сен-Лазар, без да мине по улица Тетбу; той страдаше вече, че няколко часа не е виждал Естер, щеше му се да я има постоянно при себе си. Печалбата, която разчиташе да получи от тленните останки на агента си, превръщаше загубата от четиристотин хиляди франка в нещо съвсем поносимо. Възхитен от мисълта да съобщи на анкелчето си преместването му от улица Тетбу на улица Сен-Жорж, където Естер щеше да бъде в етин малак тфорец , а спомените нямаше вече да пречат на щастието им, той вървеше като младеж, увлечен в блянове, и паважът му се струваше мек. На завоя с улица Троа-Фрер, както се бе замечтал посред улицата, баронът видя срещу себе си съвсем разстроената Йороп.

— Кате отифаш? … — запита я той.

— Ох, господине, у вас отивах… Вчера вие бяхте прав! Сега виждам, че горката госпожа трябваше да отиде за няколко дена в затвора. Но разбират ли жените от финанси?… Като научили, че госпожата се е прибрала у дома си, всичките й заемодавци се нахвърлиха върху й като на плячка… Вчера в седем часа вечерта, господине, дойдоха и разлепиха едни ужасни обяви, че в събота ще разпродават мебелите й… Но това още не е нищо… Госпожата, която е извънредно добра, пожела на времето да направи услуга на онова чудовище, знаете го!

— Какфо чутофиште?

— Е де, оня, в когото беше влюбена, д’Етурни. О, той беше очарователен. Само че беше картоиграч, това е.

— Той икраеше сас потпрафени карти …

— Така да е! Ами вие?… Вие какво правите на Борсата? — продължи Йороп. — Но нека да довърша. Един ден, уж за да не си пръснел Жорж черепа, тя отнесе в заложната къща всичките си сребърни сервизи и скъпоценностите си, които не бяха още платени. Научавайки, че е дала нещо на един от кредиторите, надойдоха и всички останали и й направиха сцена… Заплашват я с изправителния съд… Вашият ангел на подсъдимата скамейка!… От това и една перука ще настръхне!… Тя плаче и казва, че щяла да се хвърли в реката… О, и ще го направи.

— Ако тойта у фас, край на Порсата — извика Нюсенжан. — А не ми фасмошно та не отита там, саштото ште спечеля нешто са нея… Фарфи та я успокоиш: ас ште платя талкофете й, ште тойта фаф четири часа. Но, Ишени, каши й та ме опича боне малко…

— Как малко, много!… Вижте какво, господине, само щедростта може да спечели сърцето на жените… Разбира се, щяхте да спестите стотина хиляди франка, ако я оставехте да отиде в затвора. Добре, ама нямаше никога да спечелите сърцето й… Както и тя ми казваше: „Йожени, той беше много щедър, величествен… има красива душа!“

— Каса ри тя тофа, Ишени? — възкликна баронът.

— Да, господине, пред мен го каза.

— Тръш, на ти тесет луитора…

— Благодаря… Но сега плаче и от вчера е проляла толкова сълзи, колкото света Магдалена е изплакала за един месец… Жената, която обичате, е отчаяна, и то заради дългове, които не тя е направила на всичкото отгоре! О, тия мъже! Те изсмукват жените така, както жените изцеждат старците… Тъй е!

— Те фсишки са такифа… Та поемеш саталшения… А чофек никога не брави тофа… Та не подписфа ништо фече. Ас ште платя, но ако тя потпише опис фетнаш… Ас…

— Какво ще направите? — запита Йороп изчаквателно.

— Поше мой! Ас немам никакфа фласт нат нея… Ште се салофя сас нейните рапоти… Фарфи та я утейшиш и й каши, че слет месец ште шифей фаф малак тфорец .

— Господин барон, вие направихте капитално вложение с голяма лихва в сърцето на една жена! Знаете ли… намирам, че сте се подмладили, а аз съм една обикновена камериерка, често съм виждала такова нещо… то става от щастие. Щастието има някакъв отклик… Ако имате пари, авансирани за чужда сметка, не съжалявайте за тях… Ще видите колко ще спечелите. Още отначало казах на госпожата, че ще бъде най-последната от жените, една уличница, ако не ви обикне, защото вие я измъквате от ада… Щом се премахнат грижите й, и ще видите каква е. Между нас казано, мога да ви призная нещо, през нощта, когато тя плака толкова много… Какво искате?… Жената държи на уважението на мъжа, който ще я издържа… тя не смееше да ви каже това… искаше да избяга.