Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Трябва да вземем отново Азѝ на работа — каза Карлос.

Азѝ се прибра, без нищо да разбере от изражението на Йороп.

— За да се върне тя като готвачка тук, като начало предложете на барона вечеря, каквато никога не е ял — продължи той. — После му кажете, че Азѝ е загубила всичките си пари в игра на карти и отново е започнала работа по къщите. Няма да имаме нужда от лакей за колата; Пакар ще бъде кочияш, кочияшите не напускат мястото си, а там почти не можеш да ги стигнеш, шпионите по-малко могат да го засегнат. Госпожата ще го накара да носи напудрена перука и дебела филцова триъгълна шапка с галони; това ще го промени, пък и аз ще го гримирам.

— Ще имаме прислужници в къщи, така ли? — запита Азѝ, поглеждайки изпод вежди.

— Почтени хора — отговори Карлос.

— Все малодушни — възрази мулатката.

— Ако баронът наеме жилище, Пакар има един приятел, който може да стане портиер — продължи Карлос. — Ще ни трябва още само един лакей и една прислужница за кухнята, вие ще можете да наблюдавате двама души…

Точно когато Карлос се гласеше да си ходи, дойде Пакар.

— Стойте тук — каза той, — на улицата има хора.

Тези толкова прости думи направиха ужасно впечатление. Карлос се качи в стаята на Йороп и стоя там, докато Пакар не дойде да го вземе с наета кола, която се доближи до самата къща. Той пусна перденцата и колата тръгна със скорост, която би разстроила всякакъв опит за преследване. Като стигна до квартал Сент-Антоан, нареди да го свалят на няколко крачки от пиацата за фиакри, докъдето отиде пеш, и така стигна до кея Малаке, избягвайки любопитните хора.

— Виж, момче — каза той на Люсиен, показвайки му четиристотин банкноти по хиляда франка, — надявам се, че това е аванс срещу цената на имота Рюбампре. Ще рискуваме сто хиляди. Сега пускат първите омнибуси и парижани ще се уловят на тази новост; след три месеца парите ни ще се утроят. Познавам тоя род работи: от капитала ще вземат и ще раздадат прекрасни дивиденти, за да вдигнат шум около акциите. Подема се една идея на Нюсенжан. Когато откупуваме имението Рюбампре, няма да платим всичко наведнъж. Ти ще отидеш при де Люпо и ще го замолиш да те препоръча на адвоката Дерош, един хитрец, когото ще посетиш в кантората му; ще му кажеш да отиде в Рюбампре и да огледа мястото, а ти ще му обещаеш двадесет хиляди франка, ако той успее да ти уреди тридесет хиляди ливри рента, като закупи за теб за осемстотин хиляди франка земята около развалините на замъка.

— Как бързо ги нареждаш!… Бързаш! Бързаш!

— Винаги бързам. Но да оставим шегите. Ще внесеш сто хиляди екю в бонове в Държавното съкровище, за да не им губиш лихвите; можеш да ги оставиш на Дерош, той е не само хитър, но и почтен… Като свършиш и това, тръгвай за Ангулем и убеди сестра си и зет си да поемат една малка неофициална лъжа. Роднините ти могат да кажат, че са ти дали шестстотин хиляди франка, за да улеснят женитбата ти с Клотилд дьо Гранлийо, това не е нещо позорно.

— Спасени сме! — провикна се Люсиен зашеметен.

— Ти, да! — продължи Карлос. — Само че това ще стане, когато излезеш от църквата „Сен-Тома д’Акен“, оженен за Клотилд…

— От какво се боиш? — запита Люсиен, наглед силно заинтересуван за съветника си.

— Явиха се някакви любопитни лица по следите ми… Трябва да заприличам съвсем на духовник, а това е много неприятно! Като ме види с молитвеник под мишница, дяволът няма да ме покровителствува вече.

В същия миг барон дьо Нюсенжан, който бе тръгнал под ръка с касиера си, стигна до вратата на своя дом.

— Поя се мноко — каза той, прибирайки се в къщи, — че напрафих колема глупост… О, ние ште си фасфърнем парите…

— Жалко, че коспотин барон се афиширал — отговори добрият германец, който се интересуваше само от външната страна на нещата.

— Та, моята официална липофница трепфа та бъте тостойна са мен — забеляза този финансов Луи XIV.

Уверен, че ще притежава рано или късно Естер, баронът отново стана предишният голям финансист. Той пое така здраво ръководството на делата си, че когато на следния ден го намери в шест часа в кабинета да проверява ценни книжа, касиерът му потри радостно ръце.

— Нема какфо, коспотин паронът напрафил зпезтяване брез позлетната ношт — забеляза той с типична немска усмивка: едновременно хитра и глупава.

Ако богаташите като барон дьо Нюсенжан имат повече възможности от другите хора да пръскат парите си дори и когато се отдават на безумства, възможностите да ги печелят са също повече. Макар че финансовата политика на банкерската къща „Нюсенжан“ е изложена другаде, не ще е излишно да отбележим, че такива огромни богатства не се печелят, изграждат, увеличават и запазват във времена като нашите на търговски, политически и индустриални революции без страхотни загуби на капитали или, ако щете, без налози върху състоянието на отделни лица. В общото земно хранилище се влагат много малко нови ценности. Всяка нова придобивка представлява ново неравенство в общото разпределение на благата. Държавата връща това, което е взела; но вземе ли нещо банката „Нюсенжан“, то си остава нейно. Този Жарнаков удар се изплъзва от обсега на законите поради причината, която щеше да превърне Фридрих II в човек като Жак Колен, тоест в престъпник, ако вместо да печели земи чрез сражения, се бе заловил с контрабанда или с търговия на недвижими имоти. Да принуждаваш европейските страни да сключват заеми с двадесет или десет на сто лихва, да си изкарваш тези двадесет или десет процента от капиталите на гражданите, да глобяваш на едро индустриалците, като изземваш суровините, да подаваш на създателя на някое предприятие въже, за да го държиш над водата, докато си присвоиш задъхващото се негово предприятие, с една дума, всички подобни битки за печалби съставляват върховната политическа линия на парите. Разбира се, за банкера, както и за търговеца, има рискове; но има толкова малко хора в състояние да започнат такива битки, че овцете нямат никакво отношение към тях. Тези големи неща се вършат между овчарите. Затова, тъй като екзекутираните (термин, употребяван в борсовия жаргон) са виновни, че са пожелали да имат големи печалби, обикновено никой не съчувствува на бедите, причинени от комбинациите на хора като Нюсенжан. Един спекулант си бил пръснал черепа, някакъв борсов агент забягнал, някой си нотариус отвлякъл парите на сто семейства (което е по-лошо, отколкото да убиеш човек), един банкер фалирал — всички тези катастрофи се забравят в Париж за няколко месеца и скоро остават под вълните на бурния живот в големия град.