Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Да, госпожице — отговори Лушар.

— Да — потвърди и Контансон.

— Ас откофарям са нея — каза баронът, засегнат в честолюбието си от съмненията на Йороп, — остафете ме та й каша тфе туми .

Естер и старият влюбен влязоха в спалнята, до чиято ключалка Лушар счете за нужно да долепи ухо.

— Ас фи опичам пофече от шифота си, Ездер; но сащо та тафате на фашите кретитори бари, фместо та ки слошите фаф фашия тшоп? Фарфете фаф сатфора; опештафам фи та купя тнес сто хиляди екю са сто хиляти франка и фие ште имате тфеста хиляди франка са фас…

— Излишна е тази игра — обади се Лушар. — Заемодавецът не е влюбен в госпожицата… Разбирате ли?… И откакто знае, че сте влюбен в нея, настоява още повече да получи всичко.

— Проклет петант! — ядоса се Нюсенжан на Лушар, отвори вратата и го въведе в спалнята. — Ти не снайш какфо кофориш! На теп ште ти тафам, ако уретиш таси рапота, тфатесет на сто…

— Невъзможно, господин барон…

— Как, господине — намеси се Йороп, — ще ви даде ли сърце да оставите да отведат господарката ми в затвора!… Искате ли да ви дам спестяванията си, вземете ги, госпожо, имам четиридесет хиляди франка…

— О, горкото момиче — извика Естер, прегръщайки Йороп, — не съм те познавала досега!

Йороп се разрида.

— Блаштам — изрече жално баронът, извади бележника си и взе от него едно четвъртито листче от бланките, давани от банката на банкерите, където остава само да се попълни сумата с цифри и с думи, за да се изплати тя на приносителя.

— Не си правете труда, господин барон — каза Лушар, — имам заповед парите да ми бъдат изплатени само в злато или в сребро. Заради вас бих приел и банкноти.

— Тартюф! — викна баронът. — Я ми покашете болиците!

Контансон извади три досиета, обвити в синя хартия, които баронът взе, като гледаше към него, сякаш искаше да каже: „ Ти пи збечелил пофече, ако ме пе бредубретил .“

— Можех ли да зная, че сте тук, господин барон? — отвърна шпионинът, без да го е грижа ще го чуе ли Лушар, или не. — Вие загубихте много, като престанахте да ми се доверявате. Мамят ви — добави този дълбокомислен философ, вдигайки рамене.

„Тофа е фярно“ — рече си баронът. После, като разгледа полиците, се обърна към Естер:

— Ах, тетето ми, фие сте шертфа на колям мошеник! На исмамник!

— Уви, така е — каза бедната Естер, — но той много ме обичаше!…

— Ако ас бих снаял… ас пих тал фаф фаши ръце етно фасрашение!

— Обърквате се, господин барон — възрази Лушар, — налице е и трети приносител.

— Та — съгласи се той, — има дрети бриносител… Серисе! Чофек на обосицията!

— Бедата го прави остроумен — забеляза Контансон с усмивка, — служи си с игра на думи.

— Ще желае ли господин баронът да напише две думи до касиера си? — запита Лушар усмихнато. — Ще изпратя при него Контансон и ще отпратя хората си. Времето напредва и с всички ще научат…

— Отифай, Конданзон! — викна баронът. — Мой касиер шифее на ъкъла на улица Мадюрен и Аркад. Ето ти пелешка, та отите сас нея при дю Тийе или при Келер, ако фаф нашата панка нема зто хиляти екю… Оплечете се, анкелчето ми — обърна се той към Естер, — фие зте зфопотна. Зтари шени по-опасни от млади … — каза той, поглеждайки към Азѝ.

— Отивам да развеселя кредитора — каза тя — и той ще ми даде с какво да се позабавлявам днес. — После добави с отвратителен поклон: — Озтанете си със страфе, коспотин парон .

Лушар прибра полиците от ръцете на барона и двамата с него зачакаха в салона, където след половин час пристигна касиерът заедно с Контансон. Дойде и Естер, облечена в прелестен, макар и набързо направен тоалет. След като Лушар преброи парите, баронът поиска да види отново полиците, обаче Естер ги взе с котешка бързина и ги прибра в чекмеджето си.

— Какво ще дадете за моите нещастни хора? — запита Контансон барона.

— Фие не сте понезли много штети — отвърна той.

— А кракът ми! — викна Контансон.

— Лужар, ште татете зто франка на Гонданзон от остатъка на хилядарката .

— Много хупафа шена — каза касиерът на барон дьо Нюсенжан, като излизаха от улица Тетбу, — но здруфа мноко зкъпо на коспотин парона .

— Пасете фсишко фаф тайна — отвърна му баронът, който бе замолил за същото и Контансон и Лушар.

Лушар си тръгна, а след него и Контансон; но на булеварда Азѝ, която го бе причакала, спря търговския агент.

— Съдебният пристав и заемодавецът са там, в един файтон — каза му тя. — Те са жадни, а има и блажно!