Докато Лушар броеше парите, Контансон успя да разгледа клиентите. Той забеляза очите на Карлос и формата на челото му под перуката, а и тази перука с основание му се видя подозрителна; като се престори на човек, съвсем непричастен в онова, което ставаше, той взе номера на колата; Азѝ и Йороп го заинтригуваха до крайна степен и той сметна, че баронът е жертва на извънредно ловки хора, толкова повече, че когато потърси услугите му, Лушарбе проявил странна сдържаност. Освен това ритникът на Йороп не бе улучил Контансон само в пищяла на крака. „Тоя удар ми мирише на «Сен-Лазар»!“ — каза си той.
Карлос плати щедро на пристава, отпрати го и каза на кочияша:
— В Пале-Роайал, до главната стълба!
„Ах, кучето му недно! — рече си Контансон, който чу нареждането. — Тук има нещо!…“
Карлос пристигна в Пале-Роайал с такава скорост, че можеше да не се бои от преследване. Впрочем там той прекоси по свой навик галериите, нае друг файтон на площад Шато д’О, каза на кочияша: „Пасаж Опера, откъм улица Пилон“ и след четвърт час влезе в улица Тетбу.
Като го видя, Естер му каза:
— Ето съдбоносните документи!
Карлос взе полиците и ги разгледа; после ги изгори в огъня на камината.
— Номерът е изигран! — каза той и показа тристата хиляди франка, завити в пакет, които извади от джоба на редингота си. — Това и стоте хиляди франка, пипнати от Азѝ, ни дават възможност да действуваме.
— Боже! Боже! — възкликна нещастната Естер.
— Слушай, глупачко — каза й свирепо този човек, който мислеше за всичко, — бъди за пред хората любовница на Нюсенжан и ще можеш да виждаш Люсиен, той му е приятел, не ти забранявам да изпитваш чувства към него!
Естер съзря слаба светлинна в помръкналия си живот и си отдъхна.
— Йороп — каза Карлос, отвеждайки я в един ъгъл на будоара, където никой не можеше да чуе и думичка от разговора им, — доволен съм от теб, моето момиче.
Йороп вдигна очи и го погледна с израз, който така промени посърналото й лице, че свидетелката на тази сцена Азѝ, която пазеше на вратата, се запита дали причината, поради която Карлос държеше в ръцете си Йороп не е по-дълбока от онази, заради която тя се чувствуваше зависима от него.
— Но това не е всичко, моето момиче. Четиристотин хиляди франка са нищо за мен… От Пакар ще получиш фактура за сребърна посуда за тридесет хиляди франка; на нея е отбелязано полученото капаро, но златарят Биден е направил разходи. Секвестираните от него предмети навярно ще бъдат обявени утре. Върви при Биден, той живее на улица Арбр-сек, и той ще ти даде разписки от заложната къща за десет хиляди франка. Ясно ти е, нали? Естер си е поръчала сребърни сервизи, но не ги е платила и не ги е взела ; тя ще бъде заплашена, че ще се оплачат от нея за измама. Значи, на златаря трябва да се дадат тридесет хиляди франка и десет хиляди на заложната къща, за да си вземем сервизите. Всичко: четиридесет и три хиляди франка с разноските. В сервизите има и сплав, баронът ще ги смени с други и оттам ще измъкнем от него още няколко хилядарки. Вие дължите… какво дължите за две години на шивачката?
— Може да са шест хиляди франка — отговори Йороп.
— Добре, ако госпожа Опост иска да й се плати и да си запази тази клиентка, нека изготви сметка за тридесет хиляди франка, за четири години. Същото ще направиш и с модистката. Бижутерът Самуел Фриш, евреинът от улица Сент-Авоа, ще ти даде назаем разписки, ние трябва да му дължим двадесет и пет хиляди франка, освен това ще дължим и шест хиляди франка за скъпоценностите, които сме заложили. Ще върнем на бижутера скъпоценностите, половината от тях ще бъдат фалшиви; баронът няма да ги погледне. И най-после до осем дни ще измъкнеш още сто и петдесет хиляди франка от нашия играч.
— Госпожата трябва малко да ми помогне — отвърна Йороп, — поговорете с нея, защото тя стои като ударена и аз трябва да проявявам повече досетливост, отколкото трима автори в една пиеса.
— Ако Естер започне да се видиотява, ще ме предупредиш — каза Карлос. — Нюсенжан й е обещал кола с коне, а тя ще поиска сама да ги избере и купи. Ще отидете при търговеца на коне, където работи Пакар. Ще получим прекрасни и скъпи коне, които след известно време ще започнат да куцат, така че ще трябва да ги сменим.
— Бихме могли да измъкнем шест хиляди франка от сметката на парфюмериста — добави Йороп.
— О — възрази Карлос, поклащайки глава, — да напредваме бавничко, стъпка по стъпка. Нюсенжан си е проврял само ръката в машинката, а на нас ни трябва главата му. Освен всичко това нужни ни са още петстотин хиляди франка.
Читать дальше