Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Безчислените богатства на хора като Жак Кьор, Медичите, Анго от Диеп, Офреди от Ла Рошел, Фюгер, Тиеполо, Корнер някога са били добити честно благодарете на привилегии, дължащи се на незнание на източниците на всички ценни стоки; днес обаче географските познания така са проникнали в масите, конкуренцията така е ограничила печалбите, че всеки случай на бързо забогатяване е плод или на случайността, или на някакво откритие, или пък е кражба. Покварена от скандални примери, дребната търговия отвърна — особено от десет години насам — на вероломството в разбиранията на едрата търговия с отвратителни посегателства върху суровините. Там, където се прилага химията, вече не се пие вино, така че винената индустрия е в упадък. За да избягнат данъците, продават фалшифицирана сол. Съдилищата са в ужас от общата непочтеност. Френската търговия се излага пред целия свят, а и Англия също се деморализира. У нас злото идва от политическите закони. Хартата обяви царството на парите и оттогава преуспяването стана върховна повеля на една загубила вярата си епоха. Затова, независимо от зашеметяващите печалби и от благовидните им основания, покварата в горните обществени слоеве е безкрайно по-отвратителна, отколкото недостойната и едва ли не индивидуална поквара в низшите слоеве, отделни подробности от която внасят комизъм (дори да приемем, че той ни възмущава) в нашия разказ. Правителството, което се страхува от всяка новаторска мисъл, е изхвърлило от театъра елементите на съвременния комизъм. По-нелиберална от Луи XIV, буржоазията трепери, ако види, че се представя „Сватбата на Фигаро“, забранява да се играе (заради политическата му страна) „Тартюф“ и естествено не би разрешила и представянето на „Тюркаре“, защото Тюркаре е станал всесилен. А щом е така, комедията се превръща в повествование и търговската книга — в не толкова скорострелно, но по-сигурно оръжие на поетите.

През описваната сутрин, сред шетнята около уговорени срещи, издаване на нареждания, няколкоминутни заседания, превръщащи кабинета на Нюсенжан в нещо като чакалня на гара, един от борсовите му агенти му съобщи за изчезването на един от членовете на акционерното дружество, който бе измежду най-богатите и най-способните, Жак Фалекс, брат на Мартен Фалекс и приемник на Жюл Демаре. Жак Фалекс бе официален борсов агент на банковата къща „Нюсенжан“. Хладнокръвно, сякаш бе ставало дума да се заколи някаква овца за Великден, баронът се бе заклел заедно с дю Тийе и братята Келер да разори този човек.

—_Той не моша та истърши_ — забеляза спокойно Нюсенжан.

Жак Фалекс бе направил огромни услуги при спекулирането с ценни книжа. Той бе спасил положението чрез умели ходове при една криза преди няколко месеца. Но да чакаш признателност „от «рисовете»“ не е ли все едно да искаш да разчувствуваш зиме украинските вълци?

— Горкият човек — отвърна агентът, — той дотолкова не се е надявал на такъв завършек, че бе мебелирал една малка къщичка за любовницата си на улица Сен-Жорж. Изхарчи сто и петдесет хиляди франка за мебели и картини. Толкова много обичаше госпожа дю Вал-Нобл!… А сега тази жена трябва да напусне всичко това… Нищо не е платено.

„Топре! Топре — рече си Нюсенжан, — ето злучай та попрафим моите сакупи от таси ношт …“

— Ништо ли не е блатил? — запита той борсовия агент.

— Е — отвърна агентът, — съществува ли такъв невъзпитан доставчик, който да не открие кредит на Жак Фалекс? Изглежда, че избата е пълна с чудни напитки. В скоби казано, къщата се продава, той се канеше да я купи. Договорът е на негово име! Каква глупост! Сребърна посуда, мебели, вина, кола и коне — всичко ще отиде в ръцете на простолюдието, а какво ще получат заемодавците?

— Елате удре — каза Нюсенжан, — ас ще сам расглетал всичко тофа и ако не обяфят фалит и не уретят нештата по приятелски, ште фи натофаря та татете расумна цена са таси мепел, като поемете и токофора…

— Това може отлично да се уреди — отвърна агентът. — Вървете тази сутрин там, ще намерите един от съдружниците на Фалекс с доставчиците, които вероятно ще искат да получат предимство; само че фактурите им са у госпожа дю Вал-Нобл, издадени са на името на Фалекс.

Барон дьо Нюсенжан изпрати един от служителите си при нотариуса; Жак Фалекс му бе говорил за тази къща, която струваше най-много шестдесет хиляди франка, и той пожела да стане веднага неин собственик, за да може да се разпорежда с наемите.