Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Шелаете ли та тойтете на улица Детбу? … — запита той.

— Където кажете, господине — отвърна Естер и стана.

— Катето кашете! — повтори той възторжено. — Фие сте анкел, тошел от непето, и ас фи опичам като млатеш, макар че имам сифи коси…

— О, можете да кажете, че са бели! Много са черни, за да бъдат сиви — забеляза Азѝ.

— Бекай оттук, мръзна таркофка на човешко мезо! Ти фече болучи тфойте бари, не тапчи по тофа цфете на люпофта! — викна баронът, отмъщавайки си с грубото обръщение за всички безочливости, които бе понесъл.

— Стар уличник! Ще ми платиш за тези думи! — каза му Азѝ, заплашвайки банкера с движение, достойно за търговка от халите, на което той отвърна с вдигане на рамене. — Между гърлото на бутилката и гърлото на пияницата има място да се провре една усойница и ти ще познаеш коя съм!… — добави тя, раздразнена от презрението на Нюсенжан.

Милионерите, чиито пари се пазят във Френската национална банка, чиито домове се охраняват от цял взвод слуги и чиято личност се укрива по улицата зад крепостта на колата, карана бързо от английски коне, се страхуват само от едно нещастие; затова баронът огледа Азѝ като човек, който току-що й е дал сто хиляди франка. Това величие оказа въздействието си. Азѝ се оттегли, но продължи да мърмори по стълбата, като употребяваше съвсем революционен език: тя споменаваше гилотината.

— Какво й казахте?… — запита девицата с бродерията. — Тя е добра жена.

— Тя фи исмами, окрапила фи е…

— Когато изпаднем в сиромашия, кой се отнася внимателно с нас и кой ни дава пари?… — отговори Естер с изражение, от което дори сърцето на дипломат можеше да се разкъса.

— Коркото тете! — каза Нюсенжан. — Не остафяйте нито мик пофече тук!

Естер хвана Нюсенжан под ръка и той я поведе, както си беше, а после я настани в колата си с повече уважение може би, отколкото би проявил към красивата херцогиня дьо Мофриньоз.

— Фие ште имате етин хупаф екипаш, най-хупавия фаф Париш — казваше й Нюсенжан, докато пътуваха. — Ште бътете саопиколена от най-очарофателен раскош. И кралицата нема та бъте по-поката от фас. Ште бътете уфашафана като котеница фаф Кермания; ас искам фие та бътете сфопотна… Не блачете. Злушайте… Ас фи опичам истинзки сас чиста люпоф. Фсека фаша сълса ми разкъзва сарцето …

— Обича ли се истински жена, която се купува? — запита горкото момиче с прелестен глас.

— Йосиф сешто е бил протатен от своите братя, сарати хупостта му. Тофа е касано фаф Пиплията. А фаф Ориента шените се гупуфат саконно .

Когато пристигна на улица Тетбу, Естер не можа да погледне без болка мястото, където бе живяла щастливо. Тя остана неподвижна на един диван, като попиваше една по една сълзите си, без да чуе нито дума от безумията, които й брътвеше банкерът; той падна пред нея на колене; тя го остави безмълвна, остави го да милва ръцете й, сякаш не знаеше от какъв пол бе съществото, което й топлеше краката, тъй като Нюсенжан откри, че са студени. Тази сцена на палещи сълзи, които капеха по главата на барона, и на стопляни от него ледени крака трая от полунощ до два часа сутринта.

— Ишени — каза най-после баронът, като извика Йороп, — накарайте най-после фашата коспотарка та си легне …

— Не! — викна Естер, изправяйки се на крака, като подплашен кон. — Не тук, никога!…

— Вижте, господине — каза Йороп на банкера, — аз познавам госпожата, тя е кротка и добра като агънце; само че не бива да се насилва, винаги трябва да се подхваща с кротост… Тя бе толкова нещастна тук!… Виждате ли мебелировката? Колко е износена? Оставете я да прави, каквото си е наумила. Подредете й, но така, с любов, някое хубаво жилище. Може би, като види всичко съвсем ново около себе си, ще се почувствува на друго място, ще ви намери по-симпатичен, отколкото сте, и ще бъде ангелски кротка. О, няма друга като госпожата и вие можете да се похвалите, че с нея сте спечелили: добро сърце, приятни обноски, изящно краче, кожа като розов цвят… Ах, а пък е духовита! Може да разсмее и осъдения на смърт… Госпожата може да се привърже… А как само умее да се облича!… Е, ако струва скъпо, един мъж, както се казва, има какво да получи срещу парите си. Тук на всичките й рокли е сложена възбрана, та дрехите й са от преди три месеца… И знаете ли, госпожата е толкова добра, че я обичам, макар да ми е господарка! Бъдете все пак справедлив, жена като нея да остане сред секвестирани мебели… И заради кого? Заради някакъв нехранимайко, който я измами… Горката женичка! Тя не прилича на себе си…