Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Какво трябва да направя? — запита тя фанатично.

— Подчинете ми се сляпо — отвърна Карлос. — А и от какво бихте могли да се оплаквате? От вас само зависи да си уредите добре живота. Ще станете любовница на богат мъж, когото няма да обичате, също като някогашните ви приятелки Тюлиа, Флорин, Мариет и Ла Вал-Нобл. Щом уредим работите си, нашият влюбен е достатъчно богат, за да направи и вас щастлива…

— Щастлива!… — рече тя и вдигна очи към небето.

— Имахте четири години райски живот — продължи Ерера. — Не може ли да се живее със спомените?…

— Ще ви послушам — отговори тя и избърса една сълза в ъгълчето на окото си. — Не се безпокойте за останалото! Правилно казахте: любовта ми е смъртоносна болест.

— Това не е всичко — продължи Карлос, — трябва да си останете красива. Благодарение на щастието на двадесет и две годишната възраст сте стигнали до върха на красотата си. Но най-главното: превърнете се отново в Ла Торпий! Бъдете дяволита, прахосница, лукава и безмилостна към милионера, когото предавам в ръцете ви. Слушайте!… Този човек е крадец на едро, бил е безмилостен към много хора, уял се е от имотите на вдовици и сираци — вие ще станете тяхното отмъщение… Азѝ ще дойде да ви вземе с файтон и тази вечер, ще бъдете в Париж. Ако допуснете да заподозрат четиригодишната ви връзка с Люсиен, по-добре е да му теглите куршум в главата. Ще ви питат къде сте се губили; ще отговорите, че сте пътували с някакъв извънредно ревнив англичанин. Някога бяхте много остроумна и умеехте да поднасяте хората , станете пак такава.

Виждали ли сте някога как се възнася към небето блестящо, напръскано с варак хвърчило — исполинската пеперуда на детската възраст?… Децата забравят за миг канапа, някакъв минувач го прерязва, хвърчилото се устремява надолу и пада със страхотна бързина. Такава бе Естер, докато слушаше Карлос.

От една седмица Нюсенжан ходеше почти всеки ден в магазинчето на улица Ньов-Сен-Марк да се пазари за жената, в която бе влюбен. Там сред най-хубави гиздила, стигнали до отвратителната си фаза, когато роклите не са вече рокли, но не са станали още парцали, царуваше Азѝ ту под името Сент-Естев, ту като измислената госпожа Нурисон. Обстановката бе в духа на тази жена, защото подобни дюкянчета представляват една от най-злокобните особености на Париж. Там виждате дрипи захвърлени от костеливата ръка на Смъртта, чувате под някой шал предсмъртното хъркане на болната от охтика, също както отгатвате агонията на сиромахкинята в роклята от златно ламе. По изящните дантели са описани жестоките битки между Разкоша и Глада. Откривате лицето на някоя кралица под украсения с пера тюрбан, поставен така, че напомня и почти възкресява изчезналия лик. Грозота в красотата! Размахван от административната ръка на комисаря-оценител, Ювеналовнят камшик разхвърля по земята проскубаните маншони и остарелите кожени палта на подгонени от глада проститутки. Това дюкянче е като бунище с цветя, където тук-таме блестят рози, откъснати вчера и носени само един ден; над него вечно стои клекнала една старица, първата братовчедка на Лихварството — Оказнонната продажба, плешива, беззъба и готова да продаде съдържанието на каквото и да било, дотолкова е свикнала да купува всякаква обвивка — роклята без жената или жената без роклята! Азѝ бе там в стихията си, като пазач в каторга, като лешояд с кървава човка над трупове, по-страшна от дивашките ужасии, всяващи тръпки у минувачите, които понякога се чудят, че в мръсната витрина, зад която се криви някоя оттеглила се от търговията, истинска госпожа Сент-Естев, стои окачен един от ранните им и свежи спомени.

От разправия на разправия и от хилядарка на хилядарка, банкерът предложи най-после шестдесет хиляди франка на госпожа дьо Сент-Естев, която му отговори с отказ, така добре изигран мимически, че дори и маймуна не би могла да го повтори. След една неспокойна нощ, като си призна колко много е разстроила Естер мислите му и си даде сметка за неочакваните печалби на Борсата, той пристигна най-после една сутрин с намерението да даде исканите от Азѝ сто хиляди франка, но преди това да измъкне от нея цял куп сведения.

— Решаваш се, значи, вече, дебелако? — запита го Азѝ и го потупа по рамото.

Унизителното интимничене е първият данък, вземан от този род жени от разбеснелите се страсти или доверилата им се сиромашия; те никога не се издигат до равнището на клиента, а го карат да седне редом с тях, на тяхната купчина смет. Както виждаме, Азѝ се подчиняваше напълно на своя господар.