Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Става дума да измъкнем Люсиен от затруднения — каза испанецът на Естер. — Имаме шестдесет хиляди франка дългове и с тези триста хиляди може би някак ще се оправим.

Като постави на менителниците с шест месеца по-раншна дата, Карлос нареди те да бъдат издадени на името на Естер чрез един човек, останал неразбран от изправителната полиция , чиито истории, независимо от вдигнатия шум, бяха скоро забравени, потушени и заглушени от пукотевицата на голямата юлска симфония през 1830 година.

Този младеж — един от най-дръзките рицари на изобретателността — бе син на някакъв пристав от Булон до Париж и се наричаше Жорж-Мари Детурни. Принуден да продаде службата си при твърде неблагоприятни обстоятелства, бащата остави към 1824 година сина си без всякакви доходи, след като му бе дал блестящо възпитание съобразно манията на дребната буржоазия спрямо децата. На двадесет и три години младият и блестящ студент по право се бе вече отрекъл от баща си, тъй като на визитните картички пишеше името си така:

ЖОРЖ Д’ЕТУРНИ

От такава картичка лъхаше аромат на аристократичност. Следващият модата младеж има дързостта да си вземе тилбюри, прислужник и да посещава клубовете. Една дума ще изясни всичко: той вършеше сделки на Борсата с парите на поддържани жени, които му се доверяваха. Най-после попадна в изправителната полиция, където го обвиниха, че много му върви на карти. Той имаше съучастници, покварени като него младежи, негови длъжници и побратими по изящно облекло и по влияние. Принуден да бяга, той не сметна за нужно да плати задълженията си на Борсата. Цял Париж — Париж на „рисовете“ и на нощните клубове, на булевардите и на индустриалците — продължаваше да трепере от тази двойна афера.

По времето на възхода си Жорж д’Етурни, който бе хубаво момче, щедър като главатар на банда крадци и главно голям добряк, бе покровителствувал за няколко месеца Ла Торпий. Мнимият испанец изгради измамата си на връзката, съществувала между Естер и този прочут мошеник, нещо присъщо на тоя род жени.

Жорж д’Етурни, чиито амбиции бяха поощрени от успеха, бе взел под свое покровителство един човек, дошъл от дълбоката провинция, за да прави сделки в Париж; либералната партия бе пожелала да го обезщети заради сърцато понесените присъди в борбата на пресата срещу правителството на Шарл X, чиито преследвания се бяха позабавили по време на министерството Мартиняк. Тогава бяха помилвали отговорния ръководител господин Серизе, преименован „Смелия Серизе“.

Този именно Серизе, който само формално бе покровителствуван от върхушката на левицата, основа едно предприятие, нещо като банка, комисионерска агенция и бюро за сделки. Положението бе като на прислужниците в търговията, за които четем в „Малки обяви“ , че умеят и знаят всичко да вършат. Серизе бе много доволен, че се свърза с Жорж д’Етурни; той го създаде.

Също като Нинон дьо Ланкло и Естер можеше да мине за доверено лице, съхраняващо част от парите на Жорж д’Етурни. Подписът Жорж д’Етурни на оставеното за джиросване празно място превърна Карлос Ерера в собственик на ценните книжа, които бе измайсторил. Тази фалшификация бе напълно безопасна, докато госпожица Естер или някой друг вместо нея можеше или се задължаваше да плати. След като се осведоми за предприятието на Серизе, Карлос откри в него един човек, неизвестен, но решен да забогатее, само че… законно.

Серизе, истинският съхранител на състоянието на д’Етурни, държеше значителни суми, вложени тогава в Борсата и в повишили курса си акции, които му позволяваха да се нарича банкер. В Париж стават такива работи; можеш да презираш един човек, но не и парите му.

Карлос отиде у Серизе с намерението да го обработи по своему, тъй като по една случайност знаеше всичките тайни на този достоен сътрудник на д’Етурни.

Смелия Серизе живееше в един мецанин на улица Гро-Шьоне и Карлос, който нареди да съобщят тайнствено за пристигането му уж от страна на Жорж д’Етурни, завари така наречения банкер пребледнял при това известие. В скромно обзаведения кабинет Карлос видя един дребен човечец с редки руси коси и според описанието на Люсиен позна в негово лице човека, който бе предал Давид Сешар.

— Можем ли да разговаряме тук, без да ни е страх, че ще ни чуе някой? — запита испанецът, предрешен като англичанин, с червеникави коси и сини очила, чист и безукорен като пуританин, тръгнал на църква.

— А защо, господине? — запита Серизе. — Кой сте вие?