Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Не ми са известни френските нрави — отвърна господарката.

— Защото само думичка да кажа утре на господина и госпожата ще бъде изхвърлена — продължи дръзко Йороп.

— Тас броклета камериерка — каза баронът на Жорж, който естествено запита господаря си доволен ли е, — измъкна от мене дритесет хиляти франка… но то е моя колема крешка, много колема крешка!…

— Значи, тоалетът не можа да послужи на господина. Дявол да го вземе! Не бих съветвал господина да взема напразно хапчета…

— Шорих, ас умирам от отчаяние… Тофа е ферно… Ас имам лет на сарцето… Нема я Ездер, бриятелю .

В изключителни обстоятелства Жорж неизменно ставаше приятел на господаря си.

Два дни след горната сцена, която Йороп предаде много по-забавно, защото си послужи и с мимика, Карлос обядваше насаме с Люсиен.

— Нито полицията, нито който и да било друг трябва да си пъха носа в нашите работи, момчето ми — казваше той тихичко, като палеше пурата си от пурата на Люсиен. — Това е опасно. Намерил съм смел, но непогрешим начин да накараме нашия барон и агентите му да стоят мирно. Иди у госпожа дьо Серизи и бъди много мил с нея. По време на разговора ще й споменеш, че за да направиш удоволствие на Растиняк, комуто госпожа дьо Нюсенжан отдавна вече е омръзнала, си се съгласил да му станеш параван, за да укрие той някаква друга любовница. Че господин дьо Нюсенжан, влюбен безумно в жената, укривана от Растиняк (това ще я развесели), си наумил да прибегне до полицията, за да те шпионира, тебе, който нямаш и понятие за хитрините на твоя земляк и чиито интереси у Гранлийо биха могли сериозно да пострадат. Ще замолиш графинята съпругът й, който е министър, да ти помогне да отидеш в Префектурата. Щом влезеш при господин префекта, направи оплакване, но го направи като политик, който скоро ще навлезе в сложния механизъм на управлението и ще стане един от неговите най-важни лостове. Като държавен деец ти ще проявиш разбиране към полицията, ще изкажеш възторга си от нея, включително и от префекта. И най-добрите машини правят мазни петна или пък изпускат масло. Изкажи възмущението си, но само толкова. Ти ни най-малко не се сърдиш на господин префекта; просто го замоли да следи хората си, изкажи съжаленията си, че се налага той да ги мъмри. Колкото по-внимателен и по-джентълмен се покажеш, толкова по-страшен ще бъде префектът към агентите си. Тогава ние ще бъдем спокойни и ще можем да върнем Естер, която сигурно реве като елените в гората.

Тогавашният префект бе бивш прокурор, а от бившите прокурори стават прекалено неопитни префекти на полицията. Те са натъпкани с правни науки, спазват строго законността и нямат лека ръка за произвола, често необходим при отделни критични обстоятелства, в които намесата на полицията трябва да наподобява дейността на гасящия огъня пожарникар. В присъствието на подпредседателя на Държавния съвет префектът призна повече недостатъци на полицията, отколкото всъщност тя имаше, изказа съжаленията си за злоупотребите и тогава си спомни за посещението на барон дьо Нюсенжан и за сведенията, които му бе поискал за Пейрад. Обещавайки да сложи край на безобразията на агентите, префектът поблагодари на Люсиен, че се е отнесъл направо до него, задължи се да не го издава и прояви разбиране в интригата. Между министъра и префекта бяха разменени слова за личната свобода и за неприкосновеността на дома, при което господин дьо Серизи забеляза, че ако понякога върховните интереси на кралството изискват тайни закононарушения, престъпността започва от прилагането на подобни държавни способи към частните интереси.

На другия ден, точно когато Пейрад тръгна за любимото си кафене, където с наслада наблюдаваше гражданите, тъй както на артиста му е забавно да гледа растежа на цветята, един цивилно облечен полицай го спря на улицата.

— У вас отивах — пошепна му той на ухото, — имам заповед да ви отведа в Префектурата.

Съпроводен от полицая, Пейрад се качи в един файтон без каквото и да било възражение.

Като сновеше назад-напред по една алея в градинката на Префектурата, която тогава се намираше на кея Орфевр, началникът на полицията се отнесе с Пейрад като с последния каторжнически надзирател.

— Не току-така, господине, още през 1809 година са ви извадили от състава на нашите служители… Не знаете ли на какво ни излагате, а и сам вие на какво се излагате?…

Конското евангелие завърши с гръмотевичен удар. Префектът съобщи грубо на нещастния Пейрад, че не само му отнема годишната издръжка, но и че ще бъде поставен под специално наблюдение. Старецът прие студения душ с най-спокоен вид. Няма нищо по-неподвижно и по-безстрастно от човек, поразен от гръм. Той бе загубил в игра на карти всичките си пари. Бащата на Лиди разчиташе на обещаната служба, а сега виждаше, че не му остават други доходи освен помощите на приятеля му Корантен.