Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Никоя реторическа фигура не може да изобрази отривистата, ясна и категорична реч на Корантен; баронът почувствува това и по безстрастното му лице се появи учудване, каквото той отдавна си бе забранил.

— Дошъл съм да ви искам пет хиляди франка за моя приятел, който загубил пет от вашите банкноти, дребна беда! — продължи Корантен с най-съвършен заповеднически тон. — Пейрад познава твърде добре Париж, за да прави разноски за обяви, и разчита на вас. Но не това е най-важното — каза той така, че да омаловажи искането на пари. — Ако не желаете старините ви да бъдат огорчени, изискайте за Пейрад службата, за която ви е говорил; за вас е лесно да я получите. Навярно вчера генералният директор на полицията в кралството е получил една бележчица по този повод. Остава само да се накара Гондрьовил да говори на префекта. И така, кажете на граф Мален дьо Гондрьовил, че става дума да се направи услуга на едно от лицата, които са ви отървали от госпожа дьо Симьоз, и той ще се съгласи…

— Ето, господине — каза баронът, взе пет банкноти по хиляда франка и ги даде на Корантен.

— Камериерката си има приятел, това е един висок лакей на име Пакар; той живее на улица Прованс у един поправач на каляски и постъпва на работа у хора, които се представят за принцове. Ще се свържете с камериерката на госпожа ван Богсек чрез Пакар, дълъг пиемонтец, който доста обича вермута.

Ясно бе, че последното поверително сведение, изящно подхвърлено като postscriptum , бе наградата за петте хиляди франка. Баронът се мъчеше да отгатне към кои хора спада Корантен, у когото неговата проницателност му подсказваше по-скоро ръководителя на шпионаж, а не изпълнителя; Корантен обаче остана за него онова, което е за археолога надпис, където липсват поне три четвърти от буквите.

— Как се касфа камериерката ? — запита баронът.

— Йожени — отговори Корантен, поздрави и си излезе.

Луд от радост, барон дьо Нюсенжан изостави сделките и канцеларията си и се изкачи в жилището си в блаженото състояние на двадесетгодишен младеж, очакващ първата среща с първата жена, в която е влюбен. Той извади от личната си каса всички банкноти по хиляда франка (петдесет и пет хиляди франка, сума, с която би могъл да ощастливи едно село!) и направо ги пъхна в джоба на фрака си. Разточителността на милионерите може да се мери само с алчността им за печалби. Стане ли дума да се задоволи някаква прищявка или някое увлечение, парите не представляват вече нищо за тия крезовци; в действителност за тях е по-лесно да получат пари, отколкото да имат някакво желание. Задоволството е нещо извънредно рядко в техния преситен живот, който е преизпълнен с вълненията от големите удари на спекулациите, а от тях изсушените им сърца са вече отвратени. Един пример. Един от най-богатите парижки капиталисти, известен между другото с чудатостите си, среща веднъж по булевардите в Париж някаква извънредно красива млада работничка. Придружавана от майка си, тя вървяла под ръка с млад човек с доста двусмислено облекло и контешко полюляване на бедрата. Още щом я вижда, милионерът се влюбва в нея, тръгва подире й, отива в дома й; там изслушва историята на живота й — смесица от балове в Мабил, гладни дни, зрелища и труд, — проявява интерес към нея и оставя под монета от сто су пет банкноти по хиляда франка: безчестна щедрост. На другия ден извиканият тапицер Брашон пристига да получи нарежданията на работничката, мебелира избраното от нея жилище и там изразходва двадесет хиляди франка. Работничката се отдава на невероятни надежди, тя облича прилично майка си и се самозалъгва, че ще може да нареди бившия си любовник на работа в някое застрахователно дружество. И започва да чака… един, два дни; после една… две седмици. Смята се за задължена да бъде вярна и задлъжнява. Извиканият в Холандия капиталист забравил работничката; той не отишъл нито един път в рая, където я оставил и откъдето тя пада толкова ниско, колкото може да се падне в Париж. Нюсенжан не играеше на карти, Нюсенжан не покровителствуваше изкуствата, Нюсенжан нямаше никакво въображение; следователно щеше да се хвърли в страстта си към Естер със заслепление, на което именно разчиташе Карлос Ерера.

След закуската баронът нареди да извикат лакея му Жорж и му каза да отиде на улица Тетбу и да замоли госпожица Йожени, камериерка на госпожа Ван Богсек, да мине през канцеларията му по важна работа.

— Ти ште я бочакаш — добави той — и ште я нагараш та се качи в мойта стая, гато кашеш, че покатствого й е озигурено .