Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Значи, намерихте вашата непозната? — запита госпожа дьо Нюсенжан.

— Не — отвърна той, — само имам натешта та я намеря .

— Дали някой е обичал така жена си?… — възкликна госпожа дьо Нюсенжан, която изпитваше или се преструваше, че изпитва малко ревност.

— Когато тя стане ваша любовница, ще ни поканите на вечеря с нея, тъй като много любопитен съм да видя жената, която успя така много да ви подмлади — обърна се дю Тийе към барона.

— Тофа е етин шетьофар на чофешкия рот — отговори старият банкер.

— Той ще налапа въдицата като малолетен — каза Растиняк на ухото на Делфин.

— О, той печели достатъчно пари, така че…

— Така че може да даде част от тях, нали?… — прекъсна дю Тийе баронесата.

Нюсенжан се разхождаше из салона, краката му сякаш му пречеха.

— Сега е моментът да го накарам да плати новите ви дългове — прошепна Растиняк на ухото на баронесата.

По същото време Карлос, който бе ходил на улица Тетбу, за да даде последните си нареждания на Йороп, защото тя щеше да играе главната роля в комедията, измислена от него за измамването на барон дьо Нюсенжан, си отиваше изпълнен с надежди. Силно разтревожен от обстоятелството, че вижда този полудемон така съвършено преобразен, че и той сам едва го бе познал по гласа, Люсиен тръгна да го изпрати по булеварда.

— Къде, по дяволите, намери жена, по-красива от Естер? — запита той човека, който го водеше към поквара.

— Такова нещо не се намира в Париж, момчето ми. Такъв тен не се произвежда във Франция.

— Искам да ти кажа, че още съм замаян… Венера не е така изваяна! Душата си бих продал на дявола за нея… Къде я намери?

— Тя е най-красивото момиче в Лондон. Напила се с джин и убила в пристъп на ревност любовника си… Любовникът й бил някакъв негодник и така лондонската полиция се отървала от него, а нея изпратили за известно време в Париж, докато тази работа се позабрави… Тая тарикатка е получила отлично възпитание. Дъщеря е на министър и говори френски като роден език; не й е известно защо е изпратена при теб и няма никога да го узнае. Казано й е, че ако я харесваш, би могла да изяде милионите ти, но че си ревнив като тигър, затова й бе даден дневният режим на Естер. Не знае как се казваш.

— Ами ако Нюсенжан я предпочете пред Естер…

— А, дотам ли стигна?… — възкликна Карлос. — Сега се боиш да не би да не стане онова, което вчера толкова те ужасяваше! Бъди спокоен. Това русокосо и бяло момиче е със сини очи; тя е обратното на красивата еврейка, а само очите на Естер могат да разтърсят човек, прогнил като Нюсенжан. Та ти не можеш да криеш някаква грозотия, дявол да го вземе! А когато тая кукла изиграе ролята си, ще я изпратя, съпроводена от доверено лице, в Рим или в Мадрид, където ще предизвика луди страсти.

— Е, щом за малко ще бъде при нас, отивам пак при нея… — каза Люсиен.

— Върви, синко, забавлявай се… Утре ще получиш още един ден. Аз чакам едно лице, на което заръчах да разбере какво става у барон дьо Нюсенжан.

— Кое е то?

— Любовницата на лакея му, защото всеки миг трябва да знаем какво става у неприятеля.

В полунощ Пакар, лакеят на Естер, се срещна с Карлос на Пон-де-з-Ар — най-удобното място в Париж, където можеш да размениш две думи, които никой не трябва да чуе. Разговаряйки, лакеят гледаше на една страна, а господарят му — на друга.

— Баронът бил тази сутрин от четири до пет часа в Префектурата — каза лакеят, — а вечерта се похвалил, че ще намерят жената, която видял във Венсенската гора, обещали му…

— Изглежда, че някой ни следи — отговори Карлос, — но кой?

— Използували са вече Лушар, агента от търговията.

— Това е детинска работа — отвърна Карлос. — Ние трябва да се страхуваме само от бригадата за обществена безопасност и от криминалната полиция, а щом като тя не е пусната в ход, наш ред е да действуваме!…

— И още нещо има!

— Какво?

— Приятелите от затвора … Вчера видях Ла Пурай… „Замразил“ едно семейство и взел десет хиляди мангизи по пет стотачки … златни!

— Ще го арестуват — каза Жак Колен, — това е убийството на улица Буше.

— Какви са нарежданията ви? — запитал Пакар с почтителността на маршал, дошъл да получи заповеди от Луи XVIII.

— Ще излизате всяка вечер в десет часа — отговори Карлос — и без бавене ще отивате във Венсенската гора, в гората на Мьодон или на Вил-д’Авре. Ако някой ви наблюдава или следи, остави го, бъди общителен, разговорлив, съгласен на подкуп. Ще говориш за ревността на Рюбамире, който, ще кажеш, е луд по госпожата и главно, не иска да се знае, че има любовница…