Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

И Контансон разказа за срещата между Нюсенжан и Естер, като добави, че баронът имал и някои нови сведения.

— Добре — каза Пейрад, — ще намерим тази Дулцинея; кажи на барона да дойде с кола тази вечер на Шан-з-Елизе, при авеню Габриел, на ъгъла с алея Марини.

Пейрад изпрати Контансон, после почука по уговорения начин на вратата на дъщеря си. Той влезе радостен, тъй като случаят току-що му бе подхвърлил средството, чрез което най-после щеше да получи желаната служба. Настани се в едно удобно валтеровско кресло, целуна Лиди по челото и й каза:

— Изсвири ми нещо…

Тя изсвири една пиеса за пиано от Бетховен.

— Добре го изсвири, сърничке моя — каза той и привлече дъщеря си. — Знаеш ли, че вече навършваш двадесет и една години? Трябва да се омъжиш, защото татко е преминал седемдесетте…

— Щастлива съм тук — отвърна тя.

— Само мен ли обичаш, мен стария и грозния? — запита Пейрад.

— А кого искаш да обичам?

— Ще вечерям с теб, сърненцето ми, предупреди Кат. Смятам да си създам положение, да си намеря служба и да ти намеря съпруг, достоен за тебе… някой добър и способен младеж, с когото да можеш един ден да се гордееш…

— Само един съм видяла, който да ми харесва за съпруг…

— Видяла си такъв мъж?…

— Да, в Тюйлери — продължи Лиди, — мина покрай мене, водеше под ръка графиня Серизи.

— Как се нарича?

— Люсиен дьо Рюбампре!… Бяхме седнали с Кат под една липа; не мислех за нищо. До мен имаше две жени, те казаха: „Ето госпожа дьо Серизи и хубавия Люсиен дьо Рюбампре.“ Погледнах двойката, към която гледаха и те. „Ах, миличка — отвърна другата, — има истински щастливи жени!… На тази всичко се прощава, защото по баща е Ронкьорол, а мъжът й е силен на деня.“ — „Но, миличка — възрази първата. Люсиен й струва много…“ Какво значи това, татко?

— Глупави приказки на хора от висшето общество — отговори добродушно Пейрад на дъщеря си. — Може да са намеквали за някакви политически събития.

— Вие ме запитахте и аз ви отговорих. Ако искате да ме омъжите, намерете ми съпруг да прилича на този младеж…

— Дете! — отвърна баща й. — Красотата у мъжа невинаги е признак на доброта. Надарените с приятна външност младежи не срещат никаква трудност в жизненото поприще, следователно не проявяват никакви способности, те са покварени от предложенията, отправяни им от обществото, за които им се налага по-късно да плащат с лихвата!… Бих искал да ти намеря някого, когото буржоазията, богаташите и глупците изоставят без помощ и без покровителство…

— Кой е той, татко?

— Човек с неизвестни способности… Но, хайде, скъпо мое дете, аз имам начин да разтърся всички тавани на Париж и да изпълня плана си, като дам на чувствата ти съпруг, красив като нехранимайкото, за когото ми говориш, само че с бъдеще, един от белязаните за слава и богатство… О, как не се сетих! Сигурно имам цяло стадо племенници, а сред тях все ще има някой достоен за тебе… Ще пиша в Прованс, а може и да наредя те да пишат!

Странно нещо! В същия миг един млад човек, племенник на дядо Канкоел, примиращ от глад и умора, тръгнал пеш от департамента Воклюз, влизаше в Париж през заставата Итали, за да намери чичо си. В мечтите на семейството, което не познаваше живота му, името Пейрад извикваше множество надежди: мислеха, че се е завърнал от Индия с милиони! Насърчен от такива разкази край огнището, племенникът, наречен Теодоз, предприе дълго пътуване, с цел да открие баснословния чичо.

Като се нарадва няколко часа на щастието да си баща, Пейрад изми и боядиса косите си (пудрата бе за прикритие), облече хубав дебел редингот от синьо сукно, закопчан до брадата, сложи върху него черно пардесю, обу груби ботуши с дебели подметки и снабден със специална карта, тръгна бавно по авеню Габриел към градината на Шан-з-Елизе, където го посрещна Контансон, преоблечен като стара улична продавачка на зеленчуци.

— Господин дьо Сен-Жермен — каза Контансон, обръщайки се към бившия си началник с бойното му име, — вие ми помогнахте да спечеля петстотин франка; дойдох обаче да ви причакам тук, за да ви кажа, че преди да ми ги даде, проклетият барон е ходил да вземе сведения в дома (Префектурата).

— Сигурно ще имам нужда от теб — отвърна Пейрад. — Виж номера 7, 10 и 12, тия хора ще можем да ги използуваме, без това да се разбере в полицията, нито в Префектурата.

Контансон се върна до колата, в която господин дьо Нюсенжан чакаше Пейрад.

— Аз съм господин дьо Сен-Жермен — представи се Пейрад на барона, доближавайки се до вратичката.