Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Жорж изпита хиляди мъки, докато уговори Йороп — Йожени да тръгне с него. Госпожата, обясни му тя, не й разрешавала никога да излиза; можела да изгуби мястото си и т.н. и т.н. Затова Жорж дебело подчерта заслугата си пред барона, който му даде десет луидора.

— Ако госпожата излезе тази нощ без нея — каза Жорж на господаря си, чиито очи блестяха като въгленчета, — тя ще дойде в десет часа.

— Топре! Ти ште тойдеш та ме оплечеш фаф тефет часа… та напрафиш моя кояфюр, саштото ас искам та бата колкото моше по-топре!… Ас мисля, че ште се ява прет мойта лиупима дака, че барите та не пътат фашни…

От дванадесет до един часа баронът боядисва косите и бакенбардите си. В девет часа, след като се изкъпа преди вечеря, той се заприготвя като младоженец, разхубавява се и се напарфюмира. Известена за това преобразяване, госпожа дьо Нюсенжан си достави удоволствието да отиде да види мъжа си.

— Боже мой — викна тя, — колко сте смешен!… Че сложете си черна сатенена връзка вместо бялата, от която бакенбардите ви изглеждат още по-твърди; освен това докарали сте се в стила на Империята като някакъв старчок, приличате на бивш съветник в парламента. Я махнете диамантените копчета, всяко от тях струва сто хиляди франка и онази тарикатка ще ви ги поиска, а вие няма да можете да й ги откажете; а вместо да ги предлагате на една проститутка, по-добре ги окачете на моите уши.

Поразен от справедливите забележки на жена си, горкият финансист й се подчиняваше, макар че роптаеше.

— Змешен! Змешен!… Ас никога не сам касал, че сте змешна, когато сте се токарфали са фашия коспотин те Разтиняк .

— Надявам се, че никога не съм ви се видяла смешна. Мога ли аз да направя подобни елементарни грешки в тоалета си? Я се обърнете!… Закопчайте фрака догоре като херцог дьо Мофриньоз, оставете незакопчани само двете най-горни копчета. Постарайте се да изглеждате млад.

— Господине — каза влезлият Жорж, — ето госпожица Йожени.

— Тофиштане, коспошо … — извика баронът.

Той съпроводи жена си чак до апартаментите, където те живееха поотделно, за да бъде сигурен, че няма да подслуша разговора му.

На връщане оттам баронът улови Йороп за ръка и с насмешлива почтителност я заведе в кабинета си.

— Е, топре, миличка, фие сте много штастлифа, саштото зте на зслужба бри най-кразивата шена на звета… Ако фие изкате та рапотите са мен, са моите интерези, фашто полошение е уретено!

— Това няма да направя и за десет хиляди франка! — възкликна Йороп. — Разберете, господин барон, че аз съм преди всичко честно момиче…

— Та. Ас мисля та платя са фашата чезност. Тофа фаф таркофията се нарича сенна реткост .

— И това не е всичко — продължи Йороп. — Ако господинът не се хареса на госпожата, а има такава вероятност, тя ще се разсърди, аз ще бъда изгонена, а службата ми струва хиляда франка годишно.

— Тос капитал от хилята франка здава двадесет хиляти франка и ако ас фи ки там, фие ште си купите нешто .

— Бога ми, щом така разбирате работата, деденце, всичко се променя — каза Йороп. — Къде са парите?

— Ето ки — отвърна баронът, показвайки банкнотите една по една.

Той видя как блясваха очите на Йороп при всяка банкнота, а то издаваше нейната алчност; на това именно и разчиташе.

— Вие плащате за службата ми, ами за честността и за съвестта ми?… — продължи тя, като вдигна нагоре хитрото си лице и хвърли на барона един театрално-комичен поглед.

— Съвезта не здруфа колкото злушпата; но та топафим оште пет хиляди — отвърна той и прибави пет банкноти по хиляда франка.

— Не, двадесет хиляди за съвестта и пет хиляди за мястото, в случай че го загубя…

— Както изкате … — каза баронът и прибави петте банкноти. — Но са та ги зпечелите, ште ме зкриете фаф зтаята на тфоята коспотарка прес ношта, кокато тя озтане сама…

— Съгласна съм, ако ме уверите, че никога няма да кажете кой ви е въвел там. Предупреждавам ви обаче за едно: госпожата е силна като турчин, тя люби безумно господин дьо Рюбампре и да вложите и един милион на нейно име в банката, пак няма да я накарате да му изневери… Глупаво е, но тя е такава, щом обича, е по-лоша и от почтена жена. Когато отива на разходка в гората с господина, господинът рядко остава през нощта при нея; тази вечер е на разходка, така че ще мога да ви скрия в моята стая. Ако госпожата се върне сама, ще дойда да ви потърся; ще почакате в салона, аз няма да затварям вратата на спалнята й, а останалото… по дяволите! То си остава ваша работа… Пригответе се!