Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Преди да повдигне въпроса за тези триста хиляди франка, предназначени да охраняват вратата на спалнята на Естер, Карлос си науми да накара господин дьо Нюсенжан да плати, предварително други сто хиляди. Ето как стана това.

По негово нареждане Азѝ се представи пред влюбения барон като старица, запозната с живота на красивата непозната. Досега изобразителите на човешките нрави са поставяли на сцената много лихвари; забравили са обаче лихварката, днешната госпожа Снабдителка, извънредно интересна героиня, наречена благоприличие търговка на тоалетни принадлежности , чиято роля би могла да се играе от свирепата Азѝ, защото тя имаше две магазинчета, едното — в квартал Тампл, другото — на улица Ньов-Сен-Марк, чиито управителки — две жени — бяха нейни хора.

— Ще се нагласиш като госпожа дьо Сент-Естев — каза й Ерера и поиска да види как ще изглежда Азѝ, предрешена така.

Мнимата вдовица пристигна с рокля от дамаска на цветя, скроена от конфискуваните пердета на някой будоар, и наметната с един от избелелите, износени и непродаваеми кашмирени шалове, които завършват живота си на гърба на тия жени. Тя бе с якичка от великолепни, но изръфани дантели и с ужасна шапка; носеше обувки от ирландска кожа; отстрани се подаваха месата й като подплънки от черна коприна.

— Ами токата на колана ми! — каза тя, показвайки някакво съмнително златарско изделие, щръкнало на огромния й корем. — Я! Какъв фасон! Ами талията ми… как хубавичко ме загрозява! О! Госпожа Нурисон ме облече един път!

— Отначало бъди сладкодумна — каза й Ерера, — покажи се почти боязлива, недоверчива като котка; и, главно, гледай да накараш барона да се засрами, че е прибягнал до помощта на полицията, като покажеш, че няма защо да трепереш пред агентите. Най-сетне позагатни и дай на клиента да разбере, че по намирането на красавицата излизаш насреща на всички полицаи на света. Крий добре следите си… А като стигнеш дотам, че баронът да ти позволява да го потупваш по корема и да го наричаш: „Тлъст развратник!“, стани нахална и го изкомандувай като лакей.

Уплашен, че няма да види вече сводницата, ако започне дори и малко да я шпионира, Нюсенжан се срещаше с Азѝ в един жалък мецанин на улица Ньов-Сен-Марк, когато отиваше пеш към Борсата. Колко пъти и с какво наслаждение влюбените милионери са минавали по тези кални пътечки… Като го водеше от надежда към отчаяние, госпожа дьо Сент-Естев докара барона до състояние да иска да узнае всичко за непознатата, и то на каквато и да е цена!…

През това време съдебният пристав движеше работите и при това ги движеше без затруднение, толкова повече, че като не срещаше никаква съпротива у Естер, действуваше в законните срокове, без да губи нито ден.

Подтикван от съветника си, Люсиен посети пет-шест пъти отшелничката в Сен-Жермен. Жестокият ръководител на тези машинации бе преценил, че за да попречи на Естер да залинее, защото красотата й бе нейният капитал, такива срещи са необходими. В деня, когато напуснаха къщата на горския, той отведе Люсиен и куртизанката до един безлюден път, откъдето се виждаше Париж и никой не можеше да ги чуе. Тримата седнаха към изгрев-слънце до някаква отсечена топола пред една от най-прекрасните гледки на света, включваща Сена, Монмартр, Париж и Сен-Дьони.

— Деца — каза Карлос, — вашият сън вече свърши. Ти, малката, няма вече да видиш Люсиен; ако пък се случи да го видиш, познавала си го преди пет години, само за няколко дни.

— Настъпи, значи, часът на моята смърт! — отвърна тя, без нито една сълза.

— Е, от пет години ти все умираш — продължи Карлос. — Представи си, че си гръдоболна и умри, без да ни дотягаш с хленченията си. Ще видиш обаче, че можеш още да живееш, и то не лошо!… Люсиен, остави ни сами, върви си понабери малко сонети — обърна се той към Люсиен, посочвайки му една нива на няколко стъпки от тях.

Люсиен хвърли към Естер жален поглед, погледа на слабохарактерните и алчни хора с нежни сърца и подли характери. Естер му кимна, което означаваше: „Ще изслушам палача, за да знам как да сложа главата си под секирата, и ще имам смелост да умра прилично.“ Движението бе така прелестно и същевременно изпълнено с толкова ужас, че поетът се разплака; Естер се затече подире му, притисна го в обятията си, изпи сълзите му и му каза: „Не се тревожи!“ — три думички, изречени с гласа, жеста и погледа на отчаяния.

Карлос започна да обяснява ясно и недвусмислено, а от време на време с ужасно точни думи критичното положение на Люсиен, положението му в дома на Гранлийо, прекрасния живот пред него, в случай че успее, и най-сетне необходимостта Естер да се пожертвува за това чудно бъдеще.