Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Нема как — отвърна Нюсенжан.

— Не съм те ограбила — възрази Азѝ. — Продавали сме жени сравнително много по-скъпо от тази. Има жени и жени! Дьо Марсе даде за покойната Корали шестдесет хиляди франка. А тази, която ти искаш, струва сто хиляди от първа дума; но какво да ти кажа, стари развратнико, за мен това е прилична сделка.

— А кате е тя?

— О, ще я видиш. И аз съм като теб: дай, за да дам!… А, драги ми, твоята любима извърши лудории. Тия момичета не са разумни. В тоя момент принцесата е, както казваме ние, нощна птица…

— Ноштна ?…

— Хайде де, да не вземеш да се правиш на глупак?… Лушар е по следите й и аз й заех петдесет хиляди франка…

— Тфатесет и пет! Злушай … — викна баронът.

— Така де, двадесет и пет, а не петдесет, то се разбира — отвърна Азѝ. — Нека да бъдем справедливи, тая жена е самата честност! Като остана съвсем сама, каза ми: „Миличка госпожа Сент-Естев, преследват ме, само вие можете да ми услужите, дайте ми двадесет хиляди франка, ще ги ипотекирам срещу сърцето си…“ О, тя има златно сърце!… Само аз зная къде е сега. Ако продумам, може да загубя моите двадесет хиляди франка… По-рано живееше на улица Тетбу. Преди да си излезе оттам… (Сложиха запор на мебелите!… Заради дългове. Тия обесници, приставите!… Знаете тия работи, нали сте важна клечка в Борсата!) Да, ама тя не е глупава, даде за два месеца апартамента си на една англичанка, великолепна жена, дето й беше любовник оня… Рюбампре, а той бе толкова ревнив, че я караше да се разхожда само нощем… Но, като се разбра, че ще продават мебелировката, англичанката се разкара, още повече, че беше твърде скъпа за това щурче Люсиен…

— Фие зте зданали сешта панка — забеляза Нюсенжан.

— В натура — отвърна Азѝ. — Давам назаем на красивите жени; имам сметка от това, защото търгувам едновременно с две ценности.

Малайката се забавляваше да преувеличава ролята си; жени като нея са много алчни, но са по-добродушни и по-кротки; те обясняват търговията си със съображения, където влизат редица добри подбуди. Азѝ се представи като жена, загубила всичките си илюзии, петима любовници, всичките си деца и оставила, въпреки житейския си опит, да я ограбват. От време на време тя показваше разписки от заложната къща, за да докаже колко несполуки има в търговията. Представи се изпаднала в затруднения, с дългове. С една дума, бе дотолкова наивно противна, че баронът повярва най-после, че е такава, за каквато се представя.

— Топре! Ако там стоте хиляди, кате ште я фитя? — запита той, замахвайки като човек, решен на всякакви жертви.

— Слушай, деденце, ела тази вечер с колата си например срещу театър „Жимиаз“. Оттам се минава — каза Азѝ. — Ще спреш на ъгъла на улица Сент-Барб. Аз ще бъда там преди тебе. Двама ще отидем да намерим моята чернокоса длъжница… Ох! Какви само коси има тая моя длъжница! Като махне гребена си, покриват я цялата като шатра. Ти може да разбираш от цифри, ама за останалото ми се виждаш доста загубен; съветвам те да скриеш малката добре, защото иначе ще ти я тикнат в „Сент-Пелажи“, скрий я бързо, още на другия ден, защото, ако я намерят… а я търсят.

— Не пих ли могъл та одгупя болиците? — запита непоправимият „рис“.

— У пристава са… няма да стане. Детето имало някакво желание и изяло цяло състояние, а сега му го искат. Е, няма как! На двадесет години сърцето обича да си прави шеги.

— Топре, топре, ште уретим тофа — каза Нюсенжан, придавайки си лукаво изражение. — Распира се, че ас ште бъта нейн бокрофител .

— Е, глупако, твоя работа е да я накараш да те обикне, ти имаш доста пари да си купиш макар и нещо като любов, но да струва колкото истинската. Ще ти предам принцесата направо в ръцете, тя е длъжна да те последва, а за другото не ме е грижа… Но е свикнала на разкош, и на най-голямо внимание. А, момчето ми! Това е истинска жена… Ако не беше така, щях ли да й дам петнадесет хиляди франка?

— Топре, разпрано. То тофечера!

Баронът започна отново брачния тоалет, който бе правил вече, само че този път сигурността в успеха го накара да удвои броя на хапчетата. В девет часа намери ужасната жена на уреченото място и я взе в колата си.

— Кате? — запита баронът.

— Къде ли? — каза Азѝ. — На улица Ла Перл, в квартал Маре, това е един случаен адрес, защото твоят бисер е в калта, но ти ще го измиеш!

Като пристигнаха там, мнимата госпожа Сент-Естев каза на Нюсенжан с отвратителна усмивка:

— Ще повървим малко пеш, не съм толкова глупава да дам истинския адрес.