Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Наричам се Уилям Баркър, кредитор на господин д’Етурни; но щом искате, ще ви докажа, че се налага да затворите вратите! Известно ни е, господине, какви са били отношенията ви с Пти-Кло, братята Коенте и Сешар от Ангулем…

При тия думи Серизе се втурна към вратата и я затвори, после към друга, от която се отиваше в спалнята, заключи и нея и каза на непознатия: „По-тихо, господине!“ После огледа мнимия англичанин и запита:

— Какво искате от мен?…

— Боже мой — отвърна Уилям Баркър, — на този свят всеки гледа себе си. У вас са оставени суми от онзи тип д’Етурни… Успокойте се, не идвам да ви ги искам; обаче по мое настояване тоя мошеник, който, между нас казано, заслужава да бъде обесен, ми даде тези ценни книжа и ми каза, че може би има някаква възможност да се осребрят; а тъй като не желая да предприема преследване срещу никого от мое име, той ми каза, че вие едва ли ще ми откажете да действувате от ваше име.

Серизе погледна менителниците и каза:

— Но той не е вече във Франкфурт…

— Зная — отговори Баркър, — но навярно е бил там по времето на тия полици…

— Не искам да поема такава отговорност — заяви Серизе.

— Не искам от вас жертви — продължи Баркър, — може да сте били натоварен да ги приемете, изплатете ги, а аз се нагърбвам да уредя джиросването.

— Чудно ми е, че д’Етурни проявява такова недоверие към мене — каза Серизе.

— В неговото положение човек не може да му се сърди, че снася яйцата си в различни полози — отговори Баркър.

— Смятате ли, че… — запита дребничкият делови мъж, връщайки на мнимия англичанин съвсем редовно неплатените полици.

— … Смятам, че добре ще пазите капиталите му! — каза Баркър. — Уверен съм в това! Те са сложени вече на борсовата игрална маса.

— Личното ми състояние зависи от…

— От това дали ще съумеете да го загубите привидно — прекъсна го Баркър.

— Господине!… — викна Серизе.

— Вижте какво, драги господин Серизе — пресече го хладно Баркър, — ще ми направите услуга, като улесните прибирането на тези пари. Бъдете така добър да напишете писмо, в което да кажете, че ми връчвате ценни книжа, изплатени за сметка на д’Етурни, и че съдебните лица ще трябва да приемат приносителя на това писмо като притежател на трите полици.

— Ще ми кажете ли трите си имена?

— Никакви имена! — отвърна английският капиталист. — Пишете: „Приносителят на това писмо и на ценните книжа…“ За любезността си ще бъдете добре възнаграден…

— А как?… — запита Серизе.

— С една дума. Нали няма да напускате Франция?…

— Не, господине.

— Е добре! Жорж д’Етурни никога няма да се върне тук.

— А защо?

— Доколкото ми е известно, има повече от пет души, готови да го убият, и той знае това.

— Не ми е чудно вече, че той ми поиска пари за закупуване на някакви долнокачествени стоки в Индия! — възкликна Серизе. — И за нещастие ме накара да вложа всичко в държавни облигации. Вече дължим разликите на банката на дю Тийе. Аз живея ден за ден.

— Опичайте си по-добре работата!

— Ах, ако знаех това по-рано! — викаше Серизе. — Изпуснах момента да направя състояние.

— И още една, последна дума!… — каза Баркър. — Мълчание!… Вие можете да мълчите; но онова, което не е толкова сигурно, е вашата вярност. Ние пак ще се видим и аз ще ви помогна да забогатеете.

След като хвърли в тази кална душа надеждицата, която щеше да осигури за дълго време мълчанието й, Карлос, все така предрешен като Баркър, отиде при един съдебен пристав, на когото можеше да разчита, и му възложи да вземе крайни съдебни мерки срещу Естер.

— Ще платим — каза му той, — това е въпрос на чест, ние искаме само всичко да бъде редовно.

Баркър нареди госпожица Естер да бъде представена в Търговския съд чрез държавен адвокат, така че преценките да бъдат противоречиви. Замолен да действува внимателно, приставът сложи в плик всички процесуални актове и сам отиде на улица Тетбу да секвестира мебелите, а там го прие Йороп. Понеже арестуването бе неизпълнимо, над Естер надвисна реалната заплаха от триста и няколко хиляди франка неоспорим дълг. Карлос не напряга много ума си за всичко това. Водевилът на фалшивите задължения се играе често в Париж. Намират се подставени лица, които уж от името на Гобсек или Жигоне се поддават срещу заплащане на такъв каламбур, като си правят шега с този безчестен фокус. Всичко във Франция се върши на смях, дори и престъпленията. По този начин се измъкват пари било от несговорчиви родители, било от хора, обладани от страсти, които иначе биха се поскъпили, но плащат, щом се озоват пред непреодолима повеля или уж пред опозоряване. Максим дьо Трай се бе възползувал много често от този възобновен в комедиите, от стария репертоар трик. Само че Карлос Ерера, който искаше да запази и честта на расото, и Люсиеновата чест, бе прибягнал до съвсем безопасна фалшификация, при това доста често прилагана, така че в този момент правосъдието не се трогваше вече от нея. Казват, че в съседство с Пале-Роайал имало Борса за фалшификации, където срещу три франка ще ви дадат всякакъв подпис.