Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Новият лакей се завърна след два часа.

— Господин барон — съобщи той, — госпожа дьо Сент-Естев е разорена.

„Ах, толкофа по-топре — рече си баронът радостно, — фаф ръцете ми е!“

— Бедната жена, като че ли е мръднала малко — продължи прислужникът. — Освен това е попаднала в ръцете на някакъв дребен актьор от театрите от предградията, когото от благоприличие представя за свой кръщелник. Изглежда, че е отлична готвачка, търси работа.

„Теси тяфолски толнокачезтфени тушици притежафат фсякакфи начини са бечелене на бари и снаят фсишки пътишта та ки израсхотфат …“ рече си баронът, без да му идва наум, че пред него ще се появи един истински Панюрж.

Той изпрати слугата си да търси госпожа дьо Сент-Естев, която дойде чак на другия ден. Разпитан от Азѝ; новият лакей на барона съобщи на този преоблечен в женски дрехи шпионин ужасните последици от прочитането на писмата, изпратени от любовницата на барона.

— Господинът навярно обича много тази жена — завърши той разказа си, — защото едва не умря. Аз го съветвах да не отива вече при нея, тогава тя скоро ще започне да му се умилква. Жена, която, казват, струвала вече на господин барона петстотин хиляди франка, без да се броят парите за жилището на улица Сент-Жорж!… Тя иска пари, само пари. Като излизах от къщи, баронесата казваше със смях: „Ако продължава все така, това момиче ще ме направи вдовица.“

— Дявол да го вземе — отговори Азѝ, — никога не трябва да се коли кокошка, която снася златни яйца!

— Във вас е единствената надежда на господин барона — продължи лакеят.

— О, защото умея да се оправям с жените!…

— Хайде, влезте — покани я той, изпълнен със смирение пред тази тайнствена сила.

— Е, как е? — каза мнимата Сент-Естев, като влезе смирено при болния. — Господин баронът имал неприятности?… Какво да ви кажа? Навсякъде има по нещо. И на мене ми се случиха нещастия. За два месеца колелото на съдбата се завъртя зле и ето че сега търся работа… И двамата бяхме неблагоразумни. Ако господин баронът ме бе настанил като готвачка при госпожа Естер, щеше да има в мое лице най-предана служителка и аз щях да му бъда много полезна, щях да надзиравам Йожени и госпожата.

— Не стафа тума са тофа — отвърна баронът. — Не мога та й се налоша и тя ме фърти като …

— Пумпал — довърши Азѝ. — Вие на други сте успявали да се наложите, татенце, но тя ви държи здравата и си играе с вас… Има божия правда!…

— Прафта ли? — каза баронът. — Ас не съм те фикал та ми четеш морал …

— Е, синко, малко морал не вреди. За нас това е солта на живота, както порокът — за набожните хора. Я да видим сега вие бяхте ли щедър? Платихте ли дълговете й?…

— Та! — каза жално баронът.

— Това е добре. Освободили сте от заложната къща вещите й и това е още по-добре; но, съгласете се… то не е достатъчно: това още не й позволява да харчи, а тия жени обичат да блестят…

— Поткотфям й етна иснената на улица Сен Шорж… Тя снае … — отвърна баронът. — Само че не искам та пъта клупак …

— Напуснете я тогава…

— Страх ме е, че ште ме озтафи та си отита! — викна баронът.

— А искаме да си получим онова, за което сме похарчили толкова пари, нали така, синко? — отвърна Азѝ. — Слушайте! Тия милиони са измъкнати от хората! Казват, че вашите били двадесет и пет! (Баронът не можа да прикрие усмивката си.) Хубаво! Трябва да пуснете един!…

— Ас ште пузна сас утофолстфие, но фетнага ште ми поизкат фтори — отговори баронът.

— Да, разбирам — каза Азѝ, — не искате да кажете „Б“, да не би да поискат да стигнете до „Я“. Обаче Естер е почтено момиче…

— Много бочтена! — викна баронът. — Тя фсе се исфиняфа, но понеше тряпфа та плати тос тълк …

— С една дума, не иска да ви стане любовница, отвращавате я. И аз я разбирам, момичето се е водило винаги по прищевките си. Когато си познавал само очарователни младежи, малко те е грижа за някакъв старец… Вие не сте хубав, дебел сте като Луи XVIII и сте възглупавичък, като всички, които вместо да галят жени, гледат да трупат богатства. Но както и да е, ако не се скъпите за шестстотин хиляди франка, аз се нагърбвам да превърна Естер във всичко, каквото пожелаете.

— Шестстотин хиляди франка! … — възмути се баронът и леко подскочи. — Ездер фече ми зтрува етин милион! …

— За щастието си струва да дадете един милион и шестстотин хиляди франка, мой тлъсти развратнико. Вие познавате мъже, които в наше време са изяли с любовниците си повече от един или два милиона. Аз познавам дори жени; които са стрували живота на някого; има и такива, дето са си изтърсили главата в коша… Нали знаете за онзи лекар, който отровил приятеля си?… Искал да забогатее, заради една жена.