Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Вероятно — отговори полковникът. — Дю Тийе ми каза, че баронът е изхарчил за нея три пъти повече, отколкото вашият нещастен Фалекс.

— Да отидем да я видим тогава? — предложи Тюлиа.

— А не! — възрази Мариет. — Много е хубава. Ще я посетя в дома й.

— Аз пък смятам, че изглеждам добре и мога да рискувам — отвърна Тюлиа.

Смелата Тюлиа отиде през антракта и възобнови познанството си с Естер, която се задържа в рамките ни общите разговори.

— А откъде идваш, миличка? — запита танцьорката, която не можеше вече да сдържи любопитството си.

— О, бях пет години в един замък в Алпите с някакъв англичанин, ревнив като тигър, много богат човек, наричах го джуджето , защото на ръст не беше и колкото съдията на град Ферет. После попаднах на един банкер, както казва Флорин, от трън, та на глог . И ето ме отново в Париж, затова ми се иска да се позабавлявам и да си направя истински карнавал. Ще приемам много гости. Ох, трябва да си наваксам за пет години самота и вече започвам. Да прекараш пет години с един англичанин, е много; според обявите шест седмици са достатъчни.

— Банкерът ли ти подари тази дантела?

— Не, остана ми от индийския княз… Но колко съм нещастна, миличка! Беше жълт като човек, завиждащ на преуспяващия си приятел, мислех, че за десет месеца ще умре. Ами! Излезе издръжлив като Алпите. Човек трябва да се пази от хора, дето уж черният им дроб бил болен… Да не чуя вече да се говори за чер дроб. Прекалено вярвах… на народните мъдрости… Оня богаташ ме ограби, той умря, без да направи завещание, и семейството му ме изгони, като че ли бях чумава. Затова пък казах на тоя дебелак: „Плащай и за другия!“ Прави сте да ме наричате „Жан д’Арк“, аз загубих Англия и може би ще умра изгорена в пламъците.

— На любовта!… — каза Тюлиа.

— И жива! — допълни Естер и се замисли.

Баронът се смееше на просташките шеги, но невинаги разбираше веднага, така че смехът му приличаше на закъснелите ракети, избухнали след фойерверка.

Ние всички живеем сред определен кръг, а тези хора винаги са еднакво любопитни. На другия ден историята за завръщането на Естер обиколи цялата Опера. От два до четири часа цял Париж от Шан-з-Елизе се бе досетил, че това е Ла Торпий, и знаеше най-сетне кой е предметът на страстната любов на барон дьо Нюсенжан.

— Знаете ли — каза Блонде на дьо Марсе във фоайето на Операта, — че Ла Торпий изчезна след онзи ден, когато я видяхме тук като любовница на Рюбампре?

В Париж, както и в провинцията, всичко се знае. Полицията от улица Жерюзалем не е организирана така добре, както полицията на висшето общество, където всички се шпионират, без да се издават. Така че Карлос бе отгатнал правилно каква опасност се крие в положението на Люсиен по време на пребиваването му на улица Тетбу и след това.

Няма положение, по-страшно от онова, в което се намираше госпожа дю Вал-Нобл, и думата без кола го изразява прекрасно. Безгрижието и разточителството пречат на тези жени да помислят за бъдещето. В техния по-особен свят (много по-весел и по-остроумен, отколкото смятат хората) единствени жените, които не притежават безспорната, почти ненакърнима и налагаща се красота, които са обичани кой знае защо, мислят за старостта и си подготвят някакво състояние, но колкото те са по-хубави, толкова са по-непредвидливи. „Ти, значи, се страхуваш да не погрознееш, та си подготвяш рента?…“ — така бе казала Флорин на Мариет и тези думи изясняват една от причините на разточителството им. Такива жени са като спекуланта-самоубиец или като разсипника, изчерпал напълно всичките си източници; те изпадат ужасно бързо от положение на дръзко охолство в дълбока сиромашия. Тогава се хвърлят в ръцете на търговката на тоалетни принадлежности и продават на нищожна цена чудните си скъпоценности, правят дългове най-вече за да продължават да живеят привидно в разкош, който да им даде възможност да намерят загубеното, тоест — каса, от която да измъкват пари. Приливите и отливите в съществуването им обясняват добре защо толкова скъпо излиза една любовна връзка, която всъщност почти винаги се урежда от трето лице, както Азѝ бе вкопчила (още една дума от техния речник!) Нюсенжан и Естер. Затова парижаните, които познават добре града си, знаят отлично какво да мислят, като видят на Шан-з-Елизе този движещ се и шумен пазар и някоя жена, която са виждали преди година или шест месеца прекрасно облечена в блестящ разкошен екипаж, да се вози във взета под наем кола. „Като попаднеш в «Сент-Пелажи», трябва да умееш да подскокнеш оттам право в Булонската гора“ — смееха се Флорин и Блонде на незначителния виконт дьо Портандюер. Някои по-опитни жени не стигат никога до такива крайности. Те си остават погребани в отвратителните, взети под наем мебелирани жилища, където изкупват разточителствата си с лишения, подобно на пътници, заблудили се в Сахара, но и те не си слагат наум да живеят по-пестеливо, решават да ходят на костюмирани балове, предприемат пътувания в провинцията, в хубаво време се появяват добре облечени по булевардите. Впрочем тези жени проявяват една към друга преданост, каквато се среща сред слоевете, изхвърлени от доброто общество. За щастливата жена не е кой знае какво да помогне; тя си казва: „Утре и аз ще бъда така.“ И все пак най-осезателна подкрепа дава търговката на тоалетни принадлежности. Стане ли една такава лихварка и заемодавец, тя разтърсва и претърсва всички старчески сърца, за да намери купувач на обувките и шапките си. Тъй като не можеше да предвиди провала на един от най-богатите и най-способни борсови агенти, госпожа дю Вал-Нобл се озова в съвсем объркано материално положение. С парите на Фалекс тя бе задоволявала прищевките си и бе разчитала на него за по-полезните неща и за бъдещето си. „Как можех да очаквам такова нещо от човек, който изглеждаше такъв добряк?“ — каза тя на Мариет. В почти всички обществени класи добрякът е човек, който има пари, дава тук-таме от тях назаем, но не си ги иска обратно, държи се винаги по правилата на известна деликатност, вън от просташкия, задължителен за всички и общоприет морал. Някои хора, за които казват, че са честни и добродетелни, са разорили благодетелите си, както Нюсенжан, а други — излезли от изправителната полиция, са изобретателни в почтеността си към една жена. Напълно почтената личност Алсест — мечта на Молиер — се среща извънредно рядко; има я обаче навсякъде, дори и в Париж. Добрякът е плод на известна мекота в характера, която не доказва нищо. Един такъв човек е копринено гладък като котка, като пантоф, изработен точно по крака. И така, според смисъла на думата „добряк“ Фалекс трябваше да предупреди любовницата си за разорението си и да й остави с какво да живее. Галантният мошеник д’Етурни бе добряк. Той лъжеше при игра на карти, но бе заделил тридесет хиляди франка за любовницата си. „Все едно , каквото и да казвате, Жорж бе добряк, държеше се добре и заслужаваше по-добра участ!“ — отговаряха жените по време на карнавалните вечери на онези, които хвърляха обвинения срещу него. Проститутките не дават пет пари за законите, но обожават изисканото държане; те умеят да се продават като Естер в името на някакъв красив, скрит идеал, в който вярват. След като успя да спаси с голяма мъка от корабокрушението няколко скъпоценности, госпожа дю Вал-Нобл попадна под тежкото бреме на обвинението, че тя „е разорила Фалекс“. Тя наближаваше вече тридесет години и макар че бе в разцвета на хубостта си, все пак можеше да мине вече за стара, още повече, че при такива кризи срещу жената се изправят всички нейни съперници. Наистина Мариет, Флорин и Тюлиа приемаха приятелката си на вечеря и й даваха по малко пари, но тъй като не знаеха на колко възлизат дълговете й, не смееха да проникнат по-надълбоко в тази бездна. Шест години съставляват доста дългичко отклонение в колебанията на парижкото море между Ла Торпий и госпожа дю Вал-Нобл, за да може жената без кола да се обърне към жената, която се разхожда с кола; Вал-Нобл обаче знаеше Естер като много великодушна, ето защо не можеше да не си мисли понякога — както казваше тя, — че е „нейна наследница“; затова поиска да я срещне уж случайно. За да предизвика такава случайност, госпожа дю Вал-Нобл, облечена като жена от доброто общество, се разхождаше всеки ден по Шан-з-Елизе под ръка с Теодор Гайар, който по-късно се ожени за бившата си любовница, а сега, в бедата й, се държеше много добре с нея, даваше й ложи и й осигуряваше покани за всички забави . Тя се надяваше, че когато времето е хубаво, Естер също ще се разходи и тогава ще се срещнат. Кочияш на Естер бе Пакар, защото за пет дни домът на улица Сен-Жорж бе организиран така според разпоредбите на Карлос от Азѝ, Йороп и Пакар, че се бе превърнал в непревземаема крепост. От своя страна Пейрад, тласкан от дълбоката си ненавист, от желанието да си отмъсти и най-вече от мисълта да омъжи скъпата си Лиди, реши, щом Контансон му каза, че любовницата на господин дьо Нюсенжан може да се види по Шан-з-Елизе, също да се разхожда там. Пейрад се предрешваше така добре като англичанин, говореше френски с толкова сполучливо английско произношение, знаеше така хубаво английски и познаваше така пълно работите в тази страна, където парижката полиция го бе изпращала три пъти през 1779 и 1786 година, че изигра ролята си на англичанин в Лондон и сред посланиците, без да събуди подозрения. Той имаше много общи черти с прочутия измамник Мюсон и умееше така изкусно да се преобразява, че дори Контансон не го позна един ден. Придружен от дегизирания като мулат Контансон, Пейрад следеше Естер и хората й с поглед, който изглеждаше невнимателен, но забелязваше всичко. Така че в деня, когато Естер срещна госпожа дю Вал-Нобл, и той се намери съвсем естествено в страничната алея, където се разхождат, когато е сухо и топло, хората, дошли с екипаж. Пейрад, следван от мулата в ливрея, тръгна съвсем спокойно и като истински богаташ, който мисли само за себе си, подир двете жени, но така, че да улови няколко думи от разговора им.