Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Добре, какво получаваш в замяна на всичко това? — запита Естер.

— Ами съвсем нищо, миличка. Петстотин франка месечно и нито стотинка повече, плаща ми наема за колата. И, мила моя, поне да е кола, а то… като колите, наемани от бакалите в деня на сватбата им, за да отидат в кметството, на църква и в „Кадран-бльо“. А как ме дразни с това уважение. Ако опитам да се покажа нервна и неразположена, той не се сърди, а казва: „Ас иска миледи да прави по свойта воля, защо нищо не така неприятно, не джентълменско — да казва на един хубав жена: «Вие кълбо памук, вие стока !»… Хе-хе! Вие принадлежи на един член на дружество на въздържание and anti-Slavery 14 14 И против робството (англ.). — Б.пр. !“ И стои си моят чудак блед, сдържан, хладен и така ми дава да разбера, че ме уважава, колкото би уважавал един негър, и че това нямало връзка с чувствата му, а с убежденията му на привърженик против робството на негрите.

— Не е възможно по-долно държане — каза. Естер, — но аз този китаец бих го разорила!

— Да го разоря ли?… — отвърна госпожа дю Вал-Нобл. — Най-напред би трябвало да е влюбен в мене!… Но и ти да си, и ти не би желала да му поискаш и две пари. Той ще те изслуша сериозно и ще ти каже с онази английска учтивост, която те кара да намираш и плесниците за приятни, че доста скъпо ти плаща за онова малко нещо, което било любов в негов нещастен жифот .

— Като си помислиш, че жени като нас могат да срещнат мъже от тоя тип! — възкликна Естер.

— Ах, миличка, ти излезе късметлийка!… Грижи се за твоя Нюсенжан.

— Но твоят богаташ няма ли нещо наум?

— Точно това ми казва и Адел — отговори госпожа дю Вал-Нобл.

— Слушай, мила, този човек навярно е решил да го намрази някоя жена и за определено време да бъде изгонен — каза Естер.

— Или пък иска да работи с Нюсенжан и ме е взел, като е знаел, че сме близки, точно това казва Адел. Затова ти го представих тази вечер. Ах! Ако можех да зная плановете му, как хубаво щях да се разбера с теб и с Нюсенжан! — отговори госпожа дю Вал-Нобл.

— Не се ли ядосваш? Не му ли казваш от време на време какво мислиш за него? — запита Естер.

— И ти да се опиташ… ти умееш… може да си много ласкава, той ще те убие с ледените си усмивки. Ще ти отговори: „Аз сам anti-Slavery, вие свободна …“ Ти можеш да му кажеш най-смешни неща, той ще те погледне и ще ти каже: „Very good“ 15 15 Много добре (англ.). — Б.пр. и ти ще си дадеш сметка, че в неговите очи си само забавление.

— А ако се разгневиш?

— Същото нещо! Изглежда, че това за него е представление. Ако го оперират от лявата страна, под гърдите, няма ни най-малко да го заболи; вътрешностите му трябва да са от ламарина. Казах му го. А той ми отговори: „Аз много доволен, че мое телосложение такова…“ И все е учтив. Миличка, душата му е облечена в ръкавици… Ще продължа още няколко дни да търпя това изтезание, за да задоволя любопитството си. Ако не беше то, отдавна да съм накарала Филип, който няма равен на себе си в дуелите, да удари някоя плесница на милорда, само това ми остава…

— И аз щях да ти кажа същото — извика Естер, — но преди това би трябвало да узнаеш дали не умее да се боксира, защото тия стари англичани, миличка, по начало са хитри хора…

— Този няма равен на себе си!… Ах, само да го видиш, като ме пита какво ще заповядам, в колко часа може да се яви при мене, за да ме изненадал (разбира се), как реди учтивите си приказки, иначе казано по джентълменски , ще си помислиш: „Ето една обожавана жена“ и няма жена, която да не каже същото…

— Че ни и завиждат отгоре на това — забеляза Естер.

— Да, много!… — извика госпожа дю Вал-Нобл. — Слушай, в нашия живот ние всички сме узнали горе-долу колко малко ни уважават; аз обаче никога не съм се чувствувала така жестоко, така дълбоко и тъй напълно презирана от грубостите, както се чувствувам чрез уважението на този огромен мях с порто. Като пийне, отива си, за да не ми бъдел неприятна , казва той на Адел, и за да принадлежал едновременно на две сили: жената и виното. Злоупотребява с колата ми, служи си с нея повече от мене… Ах, да можехме тази нощ да го изтърколим под масата… Но той изпива десет бутилки и все си остава само пийнал; очите му са мътни, но вижда ясно…

— Като хората, чиито прозорци са мръсни — каза Естер, — но отвътре виждат какво става навън… Познавам тази способност у човека: дю Тийе я притежава, и то до съвършенство.

— Гледай да привлечеш дю Тийе и ако могат двамата с Нюсенжан да го вмъкнат в някои техни комбинации, поне ще бъда отмъстена!… Те могат да го докарат до просия! Ах, миличка! Да попаднеш на един лицемерен протестант след оня нещастен Фалекс, който беше толкова смешен, такъв добряк и такъв подигравчия !… Колко много сме се смели!… Казват, че всички борсови агенти били глупаци… На него само веднъж не му достигна ум…