Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— О — възкликна Пейрад, — това истинско португалско вино от Англия .

Блонде, дю Тийе и Биксиу се спогледаха усмихнати. Пейрад бе способен да се преобрази напълно, дори и по манталитет. Малко са англичаните, които не твърдят, че златото и среброто са по-добри в Англия, отколкото където и да било другаде. Пилетата и яйцата, внасяни от Нормандия на лондонския пазар, карат англичаните да уверяват, че лондонските пилета и яйца са по-добри от парижките, които идват от същото място. Естер и Люсиен останаха поразени от това съвършенство в облеклото, езика и смелостта. Толкова много пиха и ядоха сред разговори и смехове, че стана четири часът сутринта. Биксиу сметна, че е нанесъл една от тъй забавно разказваните от Брийа-Саварен победи. Но в момента, когато, наливайки чашата на „вуйчо си“, каза: „Победих Англия!“… Пейрад отвърна на този жесток подигравчия с едно: „Така трябва, момчето ми!“ , чуто само от него.

— Ей, слушайте, той е толкова англичанин, колкото съм и аз!… Моят вуйчо излезе гасконец! Не можеше и да бъде иначе!

Биксиу бе останал сам с Пейрад, така че никой не чу това разкритие. Пейрад се изтърси от стола на земята. Веднага Пакар го взе и го качи в една от таванските стаички, където той заспа дълбок сън. В шест часа вечерта богатият чужденец се събуди от една мокра кърпа, с която изтриваха лицето му, и видя, че се намира на едно старо походно легло, а пред него е Азѝ, маскирана и с черно домино.

— Е, дядо Пейрад, можем ли да броим до две? — запита тя.

— Къде съм?… — запита той, оглеждайки се наоколо.

— Слушайте какво ще ви кажа, то ще ви отрезви — отвърна Азѝ. — Може да не обичате госпожа дю Вал-Нобл, но обичате дъщеря си, нали?

— Дъщеря ми ли? — изрева Пейрад.

— Да, госпожица Лиди…

— Та какво?

— Ами тя не е вече на улица Моано, отвлекли са я…

Пейрад въздъхна като войник, умиращ от люта рана на бойното поле.

— Докато вие се представяхте за англичанин, други се представиха за Пейрад. Вашата малка Лиди повярва, че излиза с баща си; тя е на сигурно място… О, никога няма да я намерите! Освен ако не поправите злото, което сте извършили.

— Какво зло?

— Вчера у херцог дьо Гранлийо са затворили вратата пред господин Люсиен дьо Рюбампре. Това се дължи на твоите интриги и на човека, когото изпрати при нас. Нито дума! Слушай! — каза Азѝ, като видя, че Пейрад иска да каже нещо. — Ще ти върнем дъщерята, чиста и неопетнена — наблегна тя на смисъла на двете думи, — в деня, когато господин дьо Рюбампре излезе от църквата „Сен-Тома д’Акен“ като съпруг на госпожица Клотилд. Ако до десет дена Люсиен дьо Рюбампре не бъде приет както по-рано в дома Гранлийо, ще умреш от насилствена смърт и нищо няма да те предпази от угрозяващата те опасност… Освен това, преди да умреш, ще ти се даде време да си кажеш: „Дъщеря ми е проститутка до края на живота си!“ Макар че се показа доста глупав, за да оставиш такава плячка в ноктите ни, все пак имаш още малко ум, за да помислиш по това, което ти съобщава нашият началник. Не викай, не казвай никому нищо, върви да се преоблечеш у Контансон и се върни у вас; Кат ще ти каже, без да я питаш, че Лиди е излязла и вече не са я видели. Ако тръгнеш да се оплакваш, ако направиш и най-малката постъпка, ще започнем оттам, откъдето ти казах, че дъщеря ти ще свърши: тя е обещана на дьо Марсе. С дядо Канкоел не са нужни много приказки, нито пък трябва да се слагат ръкавици, нали така?… Излез и гледай да не объркаш работите ни.

Азѝ остави Пейрад в плачевно състояние; всяка нейна дума бе като боздуганов удар. Шпионинът имаше две сълзи в очите, а други се бяха стекли по бузите му в две влажни пътеки.

— Очакват господин Джонсън за вечеря — каза Йороп, надничайки след миг.

Пейрад не отговори, слезе по стълбите, тръгна по улиците към един площад, където имаше файтони, отиде бързо да се преоблече в дома на Контансон, на когото не каза нищо, превърна се пак в дядо Канкоел и в осем часа си бе в къщи. По стълбите се качи с разтуптяно сърце. Когато, чула влизането на господаря си, фламандката го запита наивно: „Ами къде е госпожицата?“, старият шпионин усети, че трябва да се опре на нещо. Ударът надмина силите му. Той влезе в жилището на дъщеря си и там, като видя, че то е празно, и чу разказа на Кат как майсторски са я отвлекли, като че ли той бе измислил отвличането, припадна от мъка. „Хайде — помисли той, — ще трябва да превия глава, по-късно ще си отмъстя, да вървя сега при Корантен… За пръв път се натъкваме на истински противници. Корантен да остави тоя хубавец да се жени, ако иска, и за императрица!… Ах, разбирам защо го е обикнала дъщеря ми от един само поглед… Ах, тоя испански свещеник си разбира от работата… Смелост, татко Пейрад, пускай жертвата си!“