Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Не ми е трудно да бъда най-добър, аз съм единственият — отговори гостилничарят.

— Поднесете ни яденето в съседната стая — каза Корантен и намигна на Дервил — и, главно, не се страхувайте да сложите повече дърва в камината, защото сме се вкочанили.

— Не беше много топло в колата — добави Дервил.

— Далеч ли е оттук Марсак? — запита Корантен жената на съдържателя; тя беше слязла от горния етаж, като разбра, че имат клиенти за пренощуване.

— В Марсак ли отивате? — запита тя.

— Не зная — отсече той сухо. — Далеч ли е оттук до Марсак? — запита Корантен отново, след като даде възможност на стопанката да види червената му лентичка.

— С кабриолет е работа за не повече от половин час — отговори тя.

— Смятате ли, че господин и госпожа Сешар са там през зимата?

— Сигурио, те прекарват там цялата година…

— Сега часът е пет, навярно в девет няма да са си легнали още.

— О, те имат гости всяка вечер до десет часа: свещеникът, лекарят, господин Марон…

— Все почтени хора — каза Дервил.

— О, господине — потвърди жената на гостилничаря, — каймакът на обществото, почтени, честни хора… и при това не високомерни! Макар че живее охолно, господин Сешар можел, както разправят, да има милиони, но оставил да му ограбят някакво изобретение в хартиеното производство, от което сега печелят братя Коенте…

— А, да! Братя Коенте!… — повтори Корантен.

— Я млъквай! — намеси се съдържателят. — Какво ги интересува тези господа дали господин Сешар е имал право, или не на някакъв патент за правене на хартия? Тия господа не са търговци на хартия… Ако смятате да пренощувате при мен, в „Ла Бел-Етоал“ — обърна се той към двамата пътници, — ето книгата, моля да се запишете. Имаме си един полицейски старшина, който от нямане работа гледа само как да ни безпокои…

— Дяволска работа, мислех, че семейство Сешар е много богато — каза Корантен, докато Дервил вписваше името и професията си: „Адвокат към първа съдебна инстанция в департамента Сена“.

— Има хора, които казват, че били милионери — отговори хотелиерът, — но да искаш да спреш езиците да мелят, е все едно да накараш рекичката да не тече. Бащата Сешар остави имот за двеста хиляди франка, както казват, „на припек“, а и то е вече много за човек, започнал като прост работник. Е, може да е имал и още толкова спестени… защото накрая изкара десет-дванадесет хиляди франка от имота си. Значи, да предположим, че е бил толкова глупав, че да не вложи парите си цели десет години, такава му е сметката! Прибавете и триста хиляди франка, ако, както го подозират, се е занимавал с лихварство, и ето ви цялата работа. Петстотин хиляди франка не е още милион. Да беше моя разликата, нямаше да съм в „Ла Бел-Етоал“.

— Как така — каза Корантен, — господин Давид Сешар и жена му нямат ли два-три милиона?…

— Ами точно толкова разправят, че имали господа Коенте — извика жената на хотелиера, — дето му обраха изобретението, а той не е получил от тях повече от двадесет хиляди франка… Откъде искате да вземат милионите тези почтени хора? Докато беше жив бащата, те бяха доста притеснени. Ако не беше Колб, управителят им, и госпожа Колб, която също им е много предана, те мъчно щяха да преживеят. Че какво получиха от „Ла Вербьори“?… Хиляда екю рента!…

Корантен дръпна Дервил настрана и му каза:

— In vino veritas — истината е в устата на пияния! Аз лично гледам на странноприемниците като на истинско гражданско отделение за дадено място; и нотариусът не е така осведомен за всичко, което става в едно малко селище, както техните съдържатели… Видяхте ли? Смятат, че познаваме тия Коенте, Колб и прочие… Съдържателят на една странноприемница е живият справочник, включващ всички произшествия; без да усети, той замества полицията. Правителството трябва да поддържа най-много до двеста шпиони, защото в страна като Франция има десет милиона честни доносчици. Ние обаче не сме дошли да се доверяваме на този доклад, макар че в това градче сигурно щяха да знаят нещичко за милиона и двестата хиляди франка, отишли за закупуването на „Рюбампре“… Няма да останем дълго тук…

— Надявам се — каза Дервил.

— Защото открих най-естествения начин да накарам истината да излезе от устата на съпрузите Сешар — продължи Корантен. — Разчитам на вас като адвокат с авторитет да подкрепите малката хитрост, с която ще си послужа, за да чуете ясен и точен отчет за материалното им състояние. — След вечеря ще отидем при господин Сешар — каза Корантен на жената на хотелиера, — имайте грижата да приготвите леглата ни: искаме отделни спални. В „Ла Бел-Етоал“ сигурно има достатъчно място 18 18 Игра на думи, на френски dorinir à la belle-étoile означава спя под открито небе. — Б.пр. ?