Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Господине — намеси се Кашан, — вие не сте финансови органи, така че можем да ви кажем какво е положението…

— Бъдете спокоен — отговори Корантен, — давам ви честната си дума, че не се занимавам с данъци по имотното състояние.

Кашан, който бе накарал със знак всички да млъкнат, изрази с движение задоволството си.

— Господине — продължи Корантен, — дори да имаше само един милион, частта на този незаконороден син пак няма да е лоша. Ние не сме дошли да заведем дело срещу вас, а, напротив, да ви предложим да ни дадете сто хиляди франка, след което си тръгваме…

— Сто хиляди франка! — възкликна Кашан, прекъсвайки го. — Но, господине, дядо Сешар остави двадесет арпана лозя, пет малки чифлика, десет арпана ниви в Марсак и… нито грош!…

— Не бих искал за нищо в света да си служа с лъжа, господин Кашан — прекъсна го Давид Сешар, — най-малко в областта на материалните интереси… Господа — обърна се той към Корантен и Дервил, — баща ми ни остави освен тези имоти (Куртоа и Кашан напразно му правеха знаци, той продължи)… триста хиляди франка, с които размерът на наследството става около петстотин хиляди франка.

— Господин Кашан — обърна се към него Ев Сешар, — каква част се пада според закона на извънбрачното дете?…

— Госпожо — каза Корантен, — ние не сме турци, искаме от вас само да се закълнете пред тези господа, че от наследството на вашия свекър не сте взели повече от сто хиляди екю и ще успеем да се разберем…

— Дайте ми по-напред честна дума, че сте адвокат — каза бившият ангулемски адвокат на Дервил.

— Ето паспорта ми — отговори Дервил и му подаде един документ, сгънат на четири, — господинът не е инспектор по имотите, както бихте си помислили, успокоите се — добави той, — ние се интересуваме главно от истината по наследството Сешар и я научихме…

Дервил улови госпожа Ев за ръката и най-любезно я отведе в дъното на салона.

— Госпожо — каза й той тихо, — ако в тази работа не се засягаха честта и бъдещето на семейство Гранлийо, не бих се поддал на уловката, измислена от господина с лентичката; вие ще го извините, но се налагаше да открием лъжата, с която вашият брат е спечелил доверието на това благородно семейство. Гледайте сега да не оставите хората да повярват, че сте дали милион и двеста хиляди франка на брат си да купи земята на Рюбампре…

— Милион и двеста хиляди франка ли? — възкликна госпожа Сешар пребледняла. — А откъде ги е взел нещастникът?…

— Именно! — каза Дервил. — Страх ме е, че изворът на това богатство не е много чист.

Очите на Ев се насълзиха и гостите забелязаха това.

— Не е чудно да ви направихме голяма услуга — й каза Дервил, — като ви попречихме да се натопите в една лъжа, чиито последици могат да бъдат много опасни.

Дервил остави госпожа Сешар седнала, бледа, със сълзи по бузите; той се поклони и излезе.

— В Манл! — каза Корантен на момченцето, което караше кабриолета.

В нощния дилижанс от Бордо за Париж имаше едно място; Дервил помоли Корантен да го остави да се възползува от него, изтъквайки като предлог работата си; в себе си обаче той започна да се бои от спътника си, чиято дипломатическа ловкост и хладнокръвие му се сториха нещо привично. Корантен остана три дни в Манл, без да успее да замине; стана нужда да пише в Бордо и оттам да запази място за Париж, където успя да се завърне едва на деветия ден от заминаването си.

През това време Пейрад ходеше всяка сутрин в дома му в Паси или в Париж, за да разбере върнал ли се е. На осмия ден остави и на двата адреса по едно писмо, написано с техния шифър, в което обясняваше на приятеля си каква смърт го грози, отвличането на Лиди и ужасната участ, на която я обричаха враговете му.

Нападнат по начин, по който дотогава той бе нападал другите, без Корантен, но подпомаган от Контансон, Пейрад продължи въпреки всичко да се гримира като богат чужденец. Макар че враговете му го бяха разкрили, той преценяваше мъдро, че може да получи известни сведения, ако остане на самото бойно поле. Контансон бе мобилизирал по следите на Лиди всички свои познати и се надяваше да открие къщата, където я държаха скрита; но дните минаваха, без да узнаят каквото и да било, и това засилваше ежечасно отчаянието на Пейрад. Старият шпионин нареди да го охраняват от дванадесет до петнадесет най-ловки агенти. Държаха под наблюдение кварталите около улица Моано и улица Тетбу, където той живееше като богаташ при госпожа дю Вал-Нобл. През трите последни дни на съдбоносния срок, даден от Азѝ, за да бъде възстановено предишното положение на Люсиен в дома на Гранлийо, Контансон не напусна ветерана на някогашното Главно управление на полицията. Поезията на ужаса, разпространяван чрез хитростите на враждуващите племена в недрата на американските лесове, от която толкова много се е ползувал Фенимор Купър, навлезе в най-малките подробности на парижкия живот. Така минувачите, дюкянчетата, файтоните, някакъв човек, застанал прав до един прозорец — всичко бе извънредно важно за тези безименни мъже, на които бе поверен животът на Пейрад, както са важни в романите на Купър дънерът на някое дърво, обиталището на бобрите, някоя скала, бизоновата кожа, една неподвижна лодка, листът по водната повърхност.