Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Къщата бе подновена и отвън, и отвътре и без да бъде разкошна, бе уютна. Бегъл поглед в салона, където в този момент се намираха гостите, може да даде представа за това. Хубавият килим от Обюсон, сивите памучни четворно тъкани драперии, обшити със зелена коприна, тапетите, възпроизвеждащи гората в Спа, махагоновото канапе с дърворезба, покрито със сив кашмирен плат със зелени ширити, поставките, пълни с цветя въпреки зимата, представляваха приятна гледка за окото. В зелените копринени пердета на прозорците, по украсата на камината, в рамките на огледалата липсваше оня фалшив провинциален вкус, който всичко разваля. С една дума, и най-малките, но изящни подробности, чистотата — всичко даваше отмора на душата и окото благодарение на онази особена поетичност, която любещата и умна жена може и трябва да внесе в дома си.

Още в траур заради бащата, госпожа Сешар бродираше до огъня едно килимче заедно с госпожа Колб, икономката, на която тя разчиташе за всичко в домашната работа. Точно когато кабриолетът стигна до първата къща на Марсак, към обичайното общество в „Ла Вербьори“ се присъедини и Куртоа, мелничарят; той бе вдовец, искаше му се да не работи вече и много се надяваше да продаде имота си, на който госпожа Сешар, изглежда, държеше и Куртоа знаеше защо.

— Някакъв кабриолет спира тук! — каза той, като чу шума от колата. — По дрънкането може да се предположи, че е тукашен…

— Сигурно Постел и жена му идват за мене — рече лекарят.

— Не — възрази Куртоа, — кабриолетът идва откъм Манл.

— Коспошо — каза влезлият Колб (едър и дебел елзасец), — етин атфокат от Париш желае та раскофаря сас коспошата .

— Адвокат ли?… — възкликна Сешар. — Стомахът ме заболява само като чуя тази дума.

— Благодаря — каза Кашан, кметът на Марсак, който бе работил двадесет години като адвокат в Ангулем; на него някога бе възложено да предяви иск срещу Сешар.

— Моят Давид няма да се промени, все ще си остане недосетлив! — каза Ев усмихнато.

— Адвокат от Париж — продължи Куртоа, — значи, имате някакви сделки в Париж.

— Не — отвърна Ев.

— Брат ви е там — възрази Куртоа с усмивка.

— Дано не е нещо във връзка с наследството на стария Сешар — каза Кашан. — Човечецът вършеше някои съмнителни работи.

Корантен и Дервил влязоха, поздравиха присъствуващите и след като се представиха, пожелаха да разговарят насаме с госпожа Сешар и съпруга й.

— С удоволствие — каза Сешар. — По работа ли?

— Изключително във връзка с наследството на вашия баща — отговори Корантен.

— Разрешете в такъв случай на господин кмета, който е бивш адвокат от Ангулем, да присъствува на разговора.

— Вие ли сте господин Дервил?… — обърна се Кашан към Корантен.

— Не, господинът. — И Корантен посочи адвоката, който се поклони.

— И все пак — продължи Сешар — ние сме си свои, нямаме какво да крием от нашите съседи, затова няма защо да отиваме в кабинета ми, където не е отоплено… Ние живеем открито, пред всички…

— Но в живота на господин баща ви — забеляза Корантен — е имало някои тайни неща, които може би няма да ви е приятно да разгласявате.

— Да не е нещо, от което да се червим?… — запита ужасено Ев.

— А, не, младежки лудории — отвърна Корантен, нагласявайки най-хладнокръвно един от хилядите си капани . — Уважаемият ви баща ви е дарил с един по-голям брат…

— Ах, старият му вълк! — извика Куртоа. — Той май не ви обичаше, господин Сешар, та ви е запазил тази изненада, хитрецът му с хитрец… А, разбирам сега какво е искал да каже, като ми речеше: „Има да се чудите, като умра!“

— Успокойте се, господине — каза Корантен на Сешар, хвърляйки крадешком изпитателен поглед към Ев.

— Брат ли! — възкликна лекарят. — Ами че вашето наследство се разделя на две!…

Дервил се правеше, че разглежда красивите безименни гравюри, изложени но стените на салона.

— О, успокойте се, госпожо — каза Корантен, виждайки изненадата, изписана по хубавото лице на госпожа Сешар, — не става дума за друго, а за незаконородено дете. Правата на незаконороденото не са като на законно родените деца. Този син се намира в извънредно тежка бедност и има право на сума, съответна на размера на наследството… Милионите, които е оставил вашият баща…

При думата милиони в салона се чу вик на най-пълно единодушие. В този миг Дервил престана да разглежда гравюрите.

— Дядо Сешар и милиони?… — запита дебелият Куртоа. — Кой ви каза това? Някой селянин?