Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Вероломството на такъв въпрос може да се разбере само след като опишем Клотилд. Младата личност, която тогава бе двадесет и седем годишна, стоеше права. Това позволяваше на маркиза д’Еспар да обхване с подигравателен поглед тънкия и сух стан на Клотилд, която приличаше съвсем на аслержа. Бюстът на горкото момиче бе толкова плосък, че не помагаха и колониалните средства, наречени от модистките „лъжливи шалчета“, Клотилд, която знаеше, че има достатъчно предимства с името си, не само не си даваше труд да прикрие този недостатък, но и най-смело се излагаше на показ. Пристягайки се с роклите си, тя получаваше строгите и чисти очертания, търсени от средновековните скулптори за статуите с ярко очертан профил, открояващ се на фона на катедралните ниши, където са ги поставяли. Клотилд бе висока пет стъпки и четири пръста. Ако ни е позволено да си послужим с един просторечив израз, който обаче има това качество, че е ясен, ще кажем, че тя бе „само крака“. Тази несъразмерност придаваше на горната част на тялото й нещо безформено. Смугла, с черни и твърди коси, с дебели вежди, бляскави очи във възчерни орбити, с асиметрично лице, сякаш първа лунна четвърт, над което се извишаваше изпъкналото й чело, тя бе карикатура на майка си, която бе една от най-красивите жени на Португалия. Природата обича такива игри. Често се случва в отделни семейства сестрата да е удивително красива, а братът да има същите черти, но да е съвършена грозотия, и пак да си приличат. Върху стиснатата уста на Клотилд играеше постоянно подигравателна усмивка, така че устните й издаваха повече от всичко друго скритите движения на сърцето й; любовта им придаваше очарователно изражение, още по-забележително поради обстоятелството, че бузите й бяха много мургави, за да личи по тях руменината, а вечно строгите черни очи не издаваха никога нищо. Въпреки толкова много недостатъци, въпреки плоската гръд, възпитанието и произходът й й бяха придали нещо благородно, някакво гордо държане, с една дума, онова, за което уместно се казва: „Има нещо в нея“, дължащо се на непритворното й облекло може би, което издаваше девойката от добро семейство. Тя се гордееше с косите си, които бяха буйни, гъсти и дълги, така че те бяха нейната красота. Гласът й бе обработен, очарователен. Тя пееше възхитително. Клотилд бе съвсем като онези девойки, за които може да се каже: „Има хубави очи“ или: „Има чуден характер!“ Когато някои се обърнеше към нея по английски маниер: „Ваша светлост“, тя отговаряше: „Наричайте ме ваша мургавост“.

— А защо да не се влюбят в моята Клотилд? — отговори херцогинята на маркизата. — Знаете ли какво ми каза тя вчера? „Нека ме искат по сметка, аз ще направя да ме обикнат заради самата мен!“ Тя е остроумна и честолюбива, а има мъже, на които тези две качества се харесват. А той, мила моя, е красив като блян; ако успее да откупи земите на Рюбампре, кралят ще му възвърне заради нас и титлата маркиз… В края на краищата майка му е последната издънка на този род…

— Горкото момче, а откъде ще вземе този милион? — запита маркизата.

— Това не е наша работа — възрази херцогинята. — Във всеки случай сигурно е, че той не е способен да открадне… Освен това ние няма да дадем Клотилд на някакъв интригант или непочтен човек, ако ще и да е красив, талантлив и млад като господин дьо Рюбампре.

— Късно идвате — каза Клотилд на Люсиен с прелестна усмивка.

— Да, бях канен на вечеря.

— От няколко дни много често ходите по гости — забеляза тя, като зад усмивката прикриваше ревността и безпокойството си.

— По гости ли?… — учуди се Люсиен. — Не, само че съвсем случайно бях канен през цялата седмица у разни банкери, днес бях у Нюсенжан, вчера — у дю Тийе, а онзи ден, у Келер…

Явно бе, че Люсиен бе вече усвоил остроумно безочливия тон на благородниците.

— Вие имате много врагове — продължи Клотилд, поднасяйки му (и то с какво изящество!) чаша чай. — Някой е казал на баща ми, че имате шестдесет хиляди франка дълг и че след известно време ще прекарвате приятно времето си в замъка „Сент-Пелажи“. Да знаете само колко много ми струват тези клевети… Всичко се струпва върху мен. Не ви говоря за моите страдания (всеки поглед на баща ми ме разпъва на кръст), а за онова, което вие трябва да понесете, ако всичко това излезе вярно…

— Не се занимавайте с тези глупости, обичайте ме, както и аз ви обичам, и имайте доверие в мене още няколко месеца — отвърна Люсиен и постави празната чаша на инкрустираната със сребро табличка.