Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Върви — каза той на Люсиен, — дяволът пази своя служител.

— Ти палиш огън върху барутен погреб.

— Incedo per ignes! 10 10 Нападам с огън (лат.). — Б.пр. — отвърна Карлос, усмихвайки се, — такъв е занаятът ми.

Към средата на миналото столетие родът Гранлийо се раздели на два клона: на херцозите дьо Гранлийо, осъден на изчезване, тъй като последният херцог имаше само дъщери; и на виконтите дьо Гранлийо, които трябваше да наследят титлата и герба на рода на правоимащия клон. Гербът на херцозите представляваше три златни военни брадви, поставени като сноп на червен фон , с прочутия надпис „Caveo non timeo“ 11 11 Пазя се, но не се боя (лат.). — Б.пр. , в който е съсредоточена цялата история на това семейство.

Гербът на виконтите, подобно на герба на рода Наварен, представляваше разделено на четири червено поле със златни бойници по него, с изписан отгоре рицарски шлем и надпис: „ Велики дела, велик произход !“ Останала вдовица от 1813 година, виконтесата имаше син и дъщеря. Макар и завърнала се почти разорена от емиграция, тя можа да си възстанови благодарение предаността на адвоката си дьо Дервил едно доста голямо богатство.

След като се завърнаха във Франция през 1804 година, херцог и херцогиня дьо Гранлийо бяха обсипани с милостите на императора; Наполеон ги прие сред придворните си, като възвърна всичко, принадлежащо на семейството — около четиридесет хиляди франка рента — и станало част от държавното имущество. От всички велможи, живеещи в квартал Сен-Жермен, които Наполеон гледаше да привлече на своя страна, единствени херцог и херцогиня дьо Гранлийо (тя произхождаше от по-големия клон на португалския клон Ажуда, свързан с рода Браганс) не отрекоха императора и неговите добри дела. Луи XVIII зачете тази проява на вярност, макар че хората от квартал Сен-Жермен я представиха като престъпление; може би той бе искал просто да поядоса августейшия си брат. Обществото смяташе, че е възможен един брак между младия виконт дьо Гранлийо и Мари-Атенаис, най-малката дъщеря на херцога, която тогава бе на девет години. Предпоследната дъщеря, Сабин, се бе омъжила след Юлската революция за барон дю Геник. Третата, Жозефин, стана госпожа Ажуда-Пинто след смъртта на първата жена на маркиза, която по баща бе дьо Рошфид. Най-голямата се бе покалугерила през 1822 година. Втората, госпожица Клотилд-Фредерик, тогава двадесет и седем годишна, бе дълбоко влюбена в Люсиен дьо Рюбампре.

Не трябва да си задаваме въпроса дали дворецът на херцог дьо Гранлийо, една от най-красивите сгради по улица Сен-Доминик, бе направил силно впечатление на Люсиен; всеки път, когато огромната пътна врата се разтваряше, за да пусне кабриолета му, той изпитваше онова суетно задоволство, за което е говорил Мирабо. „Макар че баща ми е бил прост аптекар в Умо, аз влизам в този дом…“ Така си мислеше той. Затова би извършил и много други престъпления, не само да се свърже с един измамник, за да има право да изкачва няколкото стъпала на тази стълба и да чува как известяват името му: „Господин дьо Рюбампре!“ в големия салон в стил Луи XIV, подреден още по времето на Луи XIV по образеца на салоните във Версай, където на времето се е намирало отбраното общество, каймакът на Париж, наричан още Малкият двор .

Знатната португалка, жена, която никак не обичаше да излиза от къщи, бе заобиколена повечето време от съседите си, семейства Шолийо, Наварен, Льононкур. Често при нея ходеха на гости, на път за бала или на връщане от Операта, красивата баронеса дьо Макюмер (по баща Шолийо), херцогиня дьо Мофриньоз, госпожа д’Еспар, госпожа дьо Кан, госпожица де Туш, родственица на Гранлийо, произхождащи също от Бретан. Виконт дьо Гранлийо, херцог дьо Реторе, маркиз дьо Шолийо, жена му, Мадлен дьо Морсоф — внучка на покойния херцог дьо Льононкур, маркиз д’Ажуда-Пинто, принц дьо Бламон-Шоври, маркиз дьо Босеан, епископският наместник дьо Памие, семейство Вандьонес, старият принц дьо Кадинян и синът му, херцог дьо Мофриньоз, бяха постоянните посетители в този внушителен салон, където се дишаше дворцов въздух, а държането, тонът и остроумието съответствуваха на благородното потекло на тези силни на деня, чието подчертано аристократично поведение бе допринесло да се забрави слугуването им по времето на Наполеон.

Старата херцогиня д’Юксел, майка на херцогиня дьо Мофриньоз, бе оракулът на този салон, където госпожа дьо Серизи не бе приета, въпреки че по баща бе Ронкьорол.