Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Въведен в този дом от госпожа дьо Мофриньоз, която бе накарала майка си да действува в полза на Люсиен, в когото бе лудо влюбена цели две години, привлекателният поет се задържаше там благодарение на влиянието на висшето духовенство и с помощта на парижкия архиепископ. Приели го бяха обаче едва след излизането на разпоредбата, с която му връщаха името и герба на рода дьо Рюбампре. Херцог дьо Реторе, кавалерът д’Еспар и още неколцина, които завиждаха на Люсиен, постоянно настройваха срещу него херцог дьо Гранлийо, като му разказваха случки, станали с дедите на Люсиен; обаче заобиколената от висши духовници и набожна херцогиня, както и Клотилд дьо Гранлийо го защищаваха. Впрочем Люсиен обясни тази неприязън с любовното си приключение, което бе имал с братовчедката на госпожа д’Еспар, госпожа дьо Баржьотон, станала по-късно графиня Шатле. След това, чувствувайки потребността да бъде приет в едно толкова влиятелно семейство и подтикван от тайния си съветник да се хареса на Клотилд, Люсиен прояви смелостта на новоиздигналите се простаци: започна да ходи там пет пъти седмично, нагълта любезно змиите на завистта, издържа безочливите погледи и отговори с остроумие на подигравките. Постоянството му, очарователните му обноски, учтивостта му успяха най-сетне да неутрализират възраженията и да намалят пречките. Все така желан гост у херцогиня дьо Мофриньоз, чиито пламенни писма, писани по време на любовната им страст, пазеше Карлос Ерера, идол за госпожа дьо Серизи и добре посрещан у госпожица де Туш, Люсиен, който бе доволен, че го приемат в тези три дома, научи от своя испанец да влага извънредно голяма сдържаност в отношенията си с хората.

— Човек не може да служи предано на няколко семейства едновременно — казваше му неговият таен съветник. — Който ходи навсякъде, никъде не предизвиква интерес към себе си. Аристократите покровителствуват само хора, които изтъркват мебелите им, хора, които те виждат всеки ден и които умеят да се превърнат за тях в необходимост, като дивана, на който седим.

Свикнал да гледа на двореца Гранлийо като на свое бойно поле, Люсиен пазеше остроумието си, находчивостта си, новините и изящните си придворни обноски за вечерите, когато прекарваше там. Умеещ да говори със загадки, приветлив и предупреден от Клотилд за подводните скали, които трябваше да избягва, той ласкаеше дребните страсти на господин дьо Гранлийо. Отначало Клотилд бе завиждала на щастието на херцогиня дьо Мофриньоз, а по-късно се влюби безумно в Люсиен.

Като си даваше сметка за преимуществата от един такъв брак, Люсиен започна да играе ролята на влюбен не по-лошо от Арман, най-модния актьор за любовни роли в „Комеди-франсез“. Той пишеше на Клотилд писма, които бяха първокласни литературни шедьоври, Клотилд му отговаряше, като се съревноваваше талантливо в изображението на жарката любов на книга, защото не можеше да люби по друг начин. Всяка неделя Люсиен ходеше на богослужение в „Сен-Тома-д’Акен“, представяше се за ревностен католик и изнасяше монархически и религиозни проповеди, които правеха чудесно впечатление. Между другото пишеше безплатно в прокатолическите вестници забележителни статии, подписани само с едно „Л“. Той написа политически брошури, по искане на краля, Шарл X, или по поръка на висшето духовенство, без всякакво възнаграждение. „Кралят — казваше той — толкова много е направил вече за мене, че му дължа кръвта си.“ Ето защо от няколко дена ставаше дума Люсиен да бъде привлечен към кабинета на министър-председателя като негов частен секретар; но госпожа д’Еспар насъска толкова много хора против Люсиен, че тъй нареченият „господин Жак“ на Шарл X не смееше да вземе решение. Не само че положението на Люсиен не бе ясно, но и въпросът: „От какво живее?“, застанал на устните на всекиго, колкото повече той се издигаше, чакаше отговор; освен това доброжелателното, а също и злобното любопитство водеха от проучване към проучване, тъй че намираха не един недостатък в ризницата на този кариерист. Клотилд дьо Гранлийо се бе превърнала в невинен доносчик за баща си и майка си. Няколко дни по-рано тя бе завела Люсиен до прозореца, за да поговори с него и да го осветли какви са възраженията на семейството й. „Купете земя за един милион и ще получите ръката ми, това е отговорът на майка ми“ — бе казала тя.

— По-късно ще те запита откъде си взел парите — забеляза Карлос, когато Люсиен му предаде този, така да се каже, последен отговор.